А. Георгиев: Възраждане на връзката на хората със земята е формулата за силно земеделие

Неслучайно предложеният нов подход от Брюксел е държавите да си върнат част от суверенитета при прекрояването на национално равнище на бъдещата ОСП, спазвайки заложената общата рамка от съюза, но насочвайки усилията в приоритетни за тях направления. Това е т.нар национален стратегически план, който България, като всяка друга страна членка, трябва да изготви във връзка с прилагането на бъдещата ОСП. Търсенето на механизми за постигане на по-висока производителност и добавена стойност в земеделието може да бъде една от отправните точки в начина, по който ще се прекрои ОСП на национално равнище. В тази връзка едно от важните направления според мен е управлението на водните ресурси, напояването, инвестициите в хидромелиоративната инфраструктура.

Но пред България предизвикателствата са много по-големи, защото освен стратегическото управление на европейския  финансов ресурс страната ни трябва да адресира много натрупани вътрешни проблеми, създаващи дефицит на справедливост в поземлените отношения. Тези проблеми са и следствие от прилагането на ОСП досега.

Усвояването на евросредства в земеделието в определени случаи се превърна в инструмент за финансово оцеляване на земеделците, а при други за директно забогатяване, без това да има съществен принос към дългосрочното развитие на сектора. Възможността за получаване на субсидии повлия на поземлените отношения, а оттам се стигна и до изкривяване на пазара на земя и до все по-зачестили случаи на посегателство върху правото на собственост.  В тази връзка и съвсем закономерно, паралелно с обсъждането на националния стратегически план,  ще върви и обсъждането на промените законодателството, свързано с поземлените отношения.

Какво решение за тавана на плащанията би било в най-голям интерес на българските земеделци?

Най-доброто решение, разбира се, е плащанията да не се намаляват, а напротив – да се увеличават и то с постоянни темпове. Не може постоянно да възлагаме изисквания към фермерите – климатични, икономически, индустриални, а в същото време да намаляваме средствата за тях.

Подкрепям и българската позиция да бъде оставено като национално решение дали да се поставят тавани на плащанията и скала на намаление. По този начин ще бъде дадена максимална възможност за отразяване на националните специфики и ситуации в отделните страни членки.

Какъв беше ефектът върху българското земеделие като цяло от 12-годишното членство на страната ни в Европейския съюз, кои бяха основните слабости през двата програмни периода?

Това е мащабна тема, достойна за докторска дисертация. Като цяло обаче ефектът на членството на страната ни не може да бъде наречен лош. Да, все още добавената стойност от единица площ в България е твърде ниска спрямо други членки на ЕС, но расте с около 40 на сто за 10 години, докато при страни като Полша има дори намаление – с около 6 на сто. Добрата новина е, че чувствително намаляват необработваемите земи. Това е един от най-важните ефекти от членството на страната в ЕС. Ако през 90-те години над 1 млн.ха земеделска земя бе изоставена и не се стопанисваше, в момента процентът на тези земи е намалял значително и такива има основно в планински или слаборазвити райони на страната.

Гордея се, че компании като „Агрион“ имат роля в този процес, защото ние показваме постоянно на хората, че от земята може да се печели. Помагаме на земеделците и на собствениците с безплатни съвети, безплатни оценки, за да знаят, че от собствеността не само трябва, а и може да се печели и то доста добре.

Едно от най-големите постижения, произтекли от присъединяването на страната ни към ЕС и прилагането на ОСП, е повишаването на доходността и техническата модернизация.

Не можем да избегнем и негативните ефекти от отворените пазари – резкия спад в животновъдството и растениевъдството. Ако при зърнените култури разликата можеше да се навакса бързо чрез създаване на големи стопанства с арендувана  или наета земя, то в другите два сектора е необходимо повече време.

Остават и другите големи проблеми -  защитата на земеделската собственост, разрушената хидромелиоративна инфраструктура, непривлекателния за младите живот на село поради липса на инфраструктура, здравни, образователни и социални услуги. Точно това трябва да адресира новата селскостопанска политика след 2020 година.  

Кои са основните предизвикателства в сектора и какво трябва да се промени, за да имаме силно, модерно и конкурентноспособно земеделие след 2020 г?

Най-голямото предизвикателство е липсата на младо поколение, което да расте и да живее в българските села. На първо място трябва да се сложи ред в поземлените отношения, основан на принципите за неприкосновеност на частната собственост и свободата на договаряне. Това е пътят към възраждане на исконната собственическа връзка между човека и земята.  Всичко останало е второстепенно.

Без хора няма и земеделие, каквито и прилагателни имена да се добавят към него. За да имаме силно земеделие са необходими многобройни, малки, но икономически жизнеспособни стопанства, които да съществуват самостоятелно, но и да търсят обединения помежду си по въпроси, изискващи по-широк мащаб на взаимодействие, като преработка на продукцията и намирането на устойчиви пазари за нейната реализация.

Земеделието е силно засегнато от липсата на работна ръка, това е причината и за застаряването в сектора. Делът на заетите лица над 55 година отдавна е над 60 на сто. Спецификата на селскостопанското производство, относително ниските доходи не стимулират задържането на млади хора в земеделието. Затова е изключително важно да не се намаляват субсидиите – те са факторът, който тласка нагоре доходите в земеделието, а това привлича млади и образовани хора в този сектор.

Кои са секторите в българското земеделие с най-голям потенциал за растеж през идните години?

Една от нишите, които трябва да използваме активно, е прецизното земеделие и приложението на дигиталните технологии. Това са най-влиятелните тенденции в агросектора в Европа, а ние като малка държава можем да ги приложим бързо и ефективно. Прецизното земеделие притежава потенциал да помогне на фермерите да произвеждат по-високи добиви, да имат по-малко щети на културите си и да изразходват по-малко ценни ресурси като вода, гориво и торове. Освен това с помощта на технологиите може да се намалят газовете с парников ефект и да се постигат по-високи екологични стандарти в земеделието.

Конвенционалното земеделие обаче също не е за пренебрегване. Когато говорят за биопродукти, за малки ферми, много хора забравят, че нашите земеделци са в конкуренция с утвърдени производители на такива продукти от Франция, Германия, Италия, Гърция.
Всичко това обаче няма как да стане факт без сътрудничество между фермерите, без напояване, което е в основата на доброто земеделие.

Конкурентно ли е българското земеделие на европейското?

Българското земеделие е европейско. Неговият основен двигател на развитие е конкурентната европейска среда. Много от проблемите, пред които е изправено българското земеделие, не са по-различни от проблемите във френското, полското или немското. Тяхното преодоляване трябва да се разглежда като общо европейско дело

Аз лично вярвам в българското земеделие, защото то е в гена на нашия народ. Историята е показала, че от нас могат да се учат фермерите от Западна Европа. А когато сме народ и сме заедно, сме обречени на успех.