Проект за реконструкция на покрива на една от най-забележителните сгради в София за пореден път повдигна въпроса къде е границата между поддържането и разрушаването на сградите паметници на културата. Става въпрос за т.нар. „банкерска“ сграда, която се намира на ъгъла на ул. „Иван Вазов“ и ул. „Раковски“. Тя е построена през 1912 година на три етажа, като през годините са достроени още два, с което бива променен и покривният силует. Към момента притежава статут на единична архитектурно-строителна и художествена недвижима културна ценност с категория "национално значение" и попада в границите на Втора защитена зона на археологическия резерват "Антична Сердика и средновековен Средец". Проектирана е от арх. Никола Лазаров – едно от най-големите имена и величие от архитектурното минало на България, а в момента в нея се помещават офиси на различни компании.
За строителните намерения стана ясно от обявление, подадено в столичния район „Средец“ от компанията собственик „БСПФ България“ ЕАД. В него се посочва, че проектът е за промяна в наклона и формата на използваем шести етаж на сградата.
„Градоустройственият проект предвижда възстановяване на покривния силует на сградата в духа на архитектурата на Стара София във вида му преди преустройството ѝ през 1928 г. - със същите покривни линии, проектирани в оригиналната схема на сградата от арх. Лазаров”, обясниха за Investor.bg от компанията собственик. От там бяха категорични, че не става въпрос за изграждане на нов етаж към сградата, каквито опасения се чуха, а за промяна в наклона на шестия подпокривен етаж, който винаги през годините от създаването на сградата е бил обитаем.
Предвижда се и възстановяване на автентичната подредба на капандурите във фасадния ордер, отново следвайки първоначалния проект, и подменяне на материала за изграждане на покрива. Настоящата облицовка от керемиди ще бъде подменена с метална обшивка, с каквато е облицован в момента куполът на сградата и каквато е била използвана в миналото.
Така е изглеждал мансардният покрив в оригиналния му вид. Снимка: Стара София
Може би логично възниква въпросът дали наистина става дума за опит за строеж върху паметник на културата или по-скоро за възстановяване и поддръжка на културно богатство.
Според директора на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) Даниела Джуркова фактът, че сграда е обявена за паметник на културата не означава, че тя не трябва да се поддържа. „Сградата е жива. Това, че не трябва да се променя, защото е паметник на културата, означава ли, че не трябва абсолютно нищо по нея да се пипне и трябва я оставим, дори да не я поддържаме“, заяви тя пред bTV.
И допълни: „Важното в случая е, че оригиналната сграда, която е по проект на арх. Никола Лазаров, е с мансарден покрив. При преустройството ѝ от 1928 година той е премахнат. Така че в типологията на сградата стои възможността тя да бъде завършена с прекрасна пета фасада, която е важна за всички сгради от този период“.
Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group
„Целта ни е възстановим покрива максимално близо до оригиналния му вид, характерен за периода между 1910-а и 1930-а година. Тогава буквално започва да се създава обликът на София. Сградите в този период се отличават с мансарден тип покриви, метални обшивки и капандури, а архитекти като Никола Лазаров, Фингов, Торбов и Маричков са сред големите имена, благодарение на които се слагат основите на архитектурата в новосъздаващата се столица“, обясни за Investor.bg архитект Георги Савов, който е изготвил градоустройствения проект за промяна на покрива на „банкерската“ сграда.
От Министерството на културата обявиха, че подкрепят промяната и становището на НИНКН. Пред bTV представител на ведомството обясни, че няма да се достроява нов етаж към сградата.
Сега предстои проектът да мине за одобрение и през главния архитект на София. Ако той разреши промяната, то след близо 100 години от съществуването на емблематичната сграда, софиянци ще могат да я видят в автентичния ѝ вид от 1912 година.