Зид, който е разкрит при ремонта на улица „Малко Търново“ в София, най-вероятно е късноосмански и датира от края на XVIII или началото на XIX век. Това съобщи пред журналисти заместник-кметът по културата доц. Тодор Чобанов по време на посещение на обекта. Така той опроверга първоначалните информации в медиите, че става дума за находка от римската епоха. Малко
Според него става дума за част от сграда, съществувала в края на османската епоха, от която са останали единствено най-долните части на един зид. „Този вид съоръжения са много добре познати, така че зидът няма научна и експозиционна стойност“, каза Чобанов и допълни, че бъдещата приемателна комисия на министерството на културата вероятно ще реши зидът да бъде консервиран на място. Малко
Според Чобанов откриването на археологическата находка не е изненада, тъй като улицата, която е с дължина само 60 м, се намира в археологическия резерват „Сердика-Средец“. Затова и срокът на ремонта е по-дълъг – до средата на септември, а стойността му е 130 хил. лв. Малко
Д-р Александър Станев от Музея за история на София, който е ръководител на археологическия екип, наблюдаващ ремонтните дейности, съобщи, че откритият зид е от ъгъл на сграда, а наличието на греди, интегрирани в каменния строеж, автоматично изключва възможността той да е с античен произход. Използваните хоросан и камъни, както и градежът, също дават основания да се предполага, че зидът е от късноосманския период. „През годините в този участък е имало най-малко шест строително-ремонтни дейности, включително за изграждане на подземни комуникации и поставяне на канализационни тръби, и това е ликвидирало всички културни напластявания“, посочи Станев. „Работим в изцяло съвременна среда“, допълни той. Малко
Според Чобанов целта е улица „Малко Търново“, която свързва площад „Александър Батенберг“ с бул. „Дондуков“, да стане неизменна част от пешеходните маршрути в центъра на София. Предвижда се двата участъка от улицата да бъдат изцяло преработени, стълбището, което през зимата е опасно за пешеходците заради хлъзгавите си плочки, да бъде значително подобрено, да бъде разширен обемът на жълтите павета в горната част на улицата, а долната част да бъде свързана по естествен начин с бул. „Дондуков“ чрез сиви гранитни павета.
Чобанов допълни, че има разработен проект и предстои издаването на разрешение за строеж за изграждането на специално асансьорно съоръжение в близост до „Арена ди Сердика“, което да позволява на хора с двигателни проблеми да се изкачват от бул. „Дондуков“ до ул. „Московска“.
преди 5 години "Без научна стойност" била казала софийската власт (!?) Късноосманска сграда, било мнението на Музея за история на София(?!). Всъщност, стръмната улица, позната като "Малко Търново", е единствената оцеляла улица от средновековен Средец. Обърнахте ли внимание на това , че току-що разкритият зид е равно изрязан до котата на регулацията и е успореден на днешното застрояване? А е така, защото първият регулационен план - планът "Батенберг" от 1881 г., разширява едностранно автентичната(!) улица и я надгражда върху съществуващите пластове строителство, без да ги изгребва до дъно. Геодезическата снимка на Bartell от 90-те години на XIX век го потвърждава. А за да разберем в коя посока е станало разширението, ще трябва да намерим уличното лице на разкрития зид. Копнете още 1-2 метра от двете страни на този зид и ще се натъкнете и на предишната улична настилка, ще разберете дали е част от ограда или сграда. Името "Малко Търново" означава подходът към Малката кула (= Turn = Turm = Turnu). Характеристиките на Т. Чобанов: "Без научна стойност", както и на А. Станев Късноосмански са кодът: Рушете! Ст.н.с. I ст. д-р арх. Христо Генчев отговор Сигнализирай за неуместен коментар