Средната почасова заплата в строителството у нас е най-ниската в Европа

България е на последно място в Европа по размер на средната почасова ставка в строителството, която е 3,16 евро. Ниските заплати карат квалифицираните служители в сектора да заминават в чужбина, поради което се налага да се внасят работници от Молдова, Украйна и Македония. Това стана ясно по време на пресконференция на Камарата на строителите в България (КСБ).

Проблемът е особено сериозен във ВиК сектора, където по оперативна програма „Околна среда“ предстои изпълнението на 190 поръчки за 350 обекта на обща стойност 1,2 млрд. лв. „Притеснени сме, защото много ни се искаше тези проекти да тръгнат преди година или шест месеца. Но за пореден път всички проекти се натрупват в края на програмния период. За разлика от предходния цикъл обаче заради сериозната пауза във ВиК строителството доста от компаниите са с намалени ресурси“, каза Благой Козарев, член на Управителния съвет на КСБ.

Той допълни, че проектите, които са одобрени през последните няколко седмици, са разработвани в продължение на три години, а само за миналата година заплатите на строителните работници във ВиК сектора са се покачили със 17%. „Много съм притеснен дали ще намерим капацитет и служители, с които да поемем този вид работа на тази цена. Колкото по-бързо започнат тези проекти, толкова повече ще е гарантиран успешният им завършек, тъй като сроковете ще са много кратки“, посочи Козарев. Според него трябва да се мисли в посока за внасяне на работници от чужбина, тъй  като много от българските служители са заминали за Германия и Франция, където заплатите са между 3000 и 4000 евро на месец.

У нас годишната заплата в сектор строителство за миналата година е била 10 634 лв., което представлява повишение с 5,9% спрямо 2017 г., но възнагражденията все още изостават от тези в промишлеността, където годишната заплата е била 13 621 лв., посочи Илиян Терзиев, председател на УС на КСБ.

Сред другите сериозни проблеми в строителния сектор са отчужденията на терени при изпълнението на големи инфраструктурни проекти, археологията, липсата на качествени проекти, сивият сектор, обжалването на обществените поръчки и критерият за най-ниска цена, заложен в търговете.

Според Любомир Пейновски, член на УС на КСБ, генезисът на  голяма част от проблемите в строителния сектор е още в условията и начина на работа на оперативните програми. Затова от КСБ настояват да участват в планирането на следващия програмен период с реални оценки и мнения. Камарата се надява също така през следващия програмен период да бъде директен бенефициент на средства.

КСБ ще работи също за въвеждането на методика, по която да се определят цените, така че да отговарят на съвременните изисквания. Приоритет за Камарата са и промени в Закона за обществените поръчки (ЗОП), така че регламентът да стане добър както за инвеститорите, така и за строителите.

Дигитализацията на сектора на строителството също е сред приоритетите на КСБ, като според Любомир Качамаков, член на УС на Камарата, това е един от начините да бъдат решени проблемите в сектора, които често се дължат на непълни проекти и неправилно зададено финансиране. Той изрази надежда, че дигитализацията ще помогне и за намаляването на корупционните практики. За момента обаче процесът е в съвсем начална фаза и фирмите в България, които използват дигитализация в строителството, са единици.

От 15 април е разширена и електронната система на Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС) с въвеждането на режим на работа с квалифициран електронен подпис. Според Георги Линков, член на УС на КСБ, ако 100% от регистрираните в Камарата строителни компании, които към момента са около 5200, преминат към работа с квалифициран електронен подпис, това ще съкрати около 150 хил. часа работно време, което е еквивалентно на 900 средни работни заплати за страната, както и материалните разходи за формиране на книжното тяло. Към днешна дата в системата вече са регистрирани 12 електронни подписа, допълни Линков.

От КСБ смятат, че Националната програма за обновяване на многофамилни жилищни сгради, чието бъдеще все още е неясно, е добра и трябва да бъде продължена. Към края на март са санирани 1669 сгради, а 2022 сгради имат сключени договори за целево финансиране с Българската банка за развитие (ББР). В момента се работи по 138 сгради, 91 са на етап техническо обследване, а за седем е обявена обществена поръчка. В общините Бургас, Благоевград и Пазарджик са обновени всички жилищни блокове, за които са сключени договори, съобщи Николай Николов, член на УС на КСБ.

Той цитира данни на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, според които за периода на реализиране на програмата до края на 2020 г. ще бъдат спестени 405 млн. лв., 150 хил. домакинства ще бъдат облагодетелствани, а ефектът за всяко от тях ще бъде в рамките на 2700 лв.

По думите на Николов реални проблеми са констатирани само в 1% от санираните сгради, които обаче са били преекспонирани от медиите и са създали лош имидж на програмата, който не отразявал действителният й ефект.

По време на пресконференцията стана ясно още, че миналата година произведената продукция в сектор строителство е възлязла на общо 14,827 млрд. лв., което е ръст с 10,2% спрямо 2017 г. Сградното строителство е формирало произведена продукция за 2018 г. в размер на 8,3 млрд. лв., или 56,4% от общата в сектора за разглеждания период. Тя е нараснала с 11% спрямо 2017 г.

Произведената продукция в гражданското и инженерното строителство миналата година възлиза на 6,4 млрд. лв., или дял от 43,6% от общата в строителството, като се е повишила с 9,2% на годишна основа.