С. Щебунаев: София има проблем с идентичността и цялостното градско планиране

- Как гражданите могат да бъдат въвлечени в развитието на умните градове?

- Това е изключително важен въпрос и е ключовата насока на моята докторантура. Не трябва да забравяме, че новите технологии са инструменти за достигането на поставена цел, а не са цел сами по себе си. Когато тази перспектива бива забравена, то тогава гражданите биват изключени от нови проекти. Например в Логроньо (Испания) местната управа бе поръчала изграждането на приложение, което да бъде централният фокус за граждани и посетители на града. Резултатът през 2016 г. бе изключително добре изградена и детайлна мобилна платформа, но тъй като населението в града е предимно застаряващо, голяма част от него не ползва приложението. На няколко километра на север във Виториа-Гастеис едно просто мобилно приложение с единствената функция да действа като форум между градската управа и граждани чрез задаването на въпроси има хиляди посещения. Разликата в двата примера е фактът, че ефективните решения започват с конкретен въпрос, който трябва да се идентифицира първо чрез консултация с гражданите.

Градове като Амстердам и Барселона водят инициативи по включването на граждани в публичния дебат. Изключително важно е гражданското общество да бъде слушано. Моят фокус се концентрира конкретно към 15 до 19-годишни младежи във Великобритания, Испания и България. В следващите три години ще изучавам точно какви са възможностите за консултиране и ко-планиране на градове в тези три страни с тази ключова възрастова група, която досега е имала малко възможност да бъде въвлечена в дизайна на градската среда.

Друг важен въпрос е също собствеността на данни, които са генерирани в градовете директно от техните граждани. Свободният достъп на данни е добра инициатива за стимулиране на бизнеси, но общините би трябвало да бъдат проактивни в ограничаването на типовете данни и облагането с данъци на такива бизнеси, които печелят от публична собственост.

- В големите градове по света, а все повече и в България съществува проблем с достъпността на жилищата. Възможно ли е проекти като умните градове да предоставят начин за разрешаване на този проблем?

- Моето мнение е, че проблемът с достъпа до жилища в България, а и по света, е структурен и е въпрос на собственост и пазарна икономика. Проекти като умните градове не биха били панацея и не мисля, че имат шанс да доведат до революция в достъпа до жилища, тъй като основният им фокус до момента са трансформацията на общински услуги.

Технологичните решения имат по-скоро риска да доведат до още по-голям проблем в стойността на жилищата, често проекти, които се позовават на „умни градове“, в крайна сметка са луксозни квартали, които не са предназначени за широко потребление. Това е голям дебат в момента в Индия например, където тяхната програма за 100-те умни града променя жилищните пазари, в които е задействана. На много места умните градове рискуват да разслоят още повече обществото.

В България имаме голям проблем с процента на общинските жилища. Въпреки че във Великобритания това се счита за един от най-големите проблеми, те все пак имат около 17% социални жилища, докато в България те са около 3%.

Ако достъпът до жилище бъде инкорпориран като част от общинските задължения, това би било интересно развитие в дебата за умните градове. Но това е икономически и политически въпрос, а не въпрос на дизайн и градоустройство, поне в близките години.

- Как изглежда София през погледа на млад архитект и урбанист като вас, който живее в чужбина?

- Винаги, когато се прибирам в България, минавам през София и в последните девет години различни неща ми правят впечатление. За мен София е по-близка до духа на Берлин от големите европейски столици. Има усещане за свобода на мисълта и спонтанни събития, активен социален живот на площади и улици – нещо което до голяма степен липсва във Великобритания. Публичният транспорт се подобрява, макар и бавно, и има желание за иновативни решения.

Инициативата "Визия за София" е страхотен проект и се надявам, че ще се трансформира в ефективен и амбициозен план за София. Градът винаги е имал проблеми с идентичността и цялостното планиране в кварталите. Студентски град е един от най-видните примери за квартал, който се разраства почти по средновековните правила на парцелно развитие.

Качеството на строителните материали, използвани в публични проекти, е също голям проблем, който е трудно да се преодолее без политическо желание за надзор. Качеството на градската среда извън центъра на града, а и в по-широкия център не е на ниво за столичен град. Българското население за жалост е едно от най-бързо застаряващите и намаляващи в света. За трудноподвижни хора, хора в напреднала възраст, майки с колички, деца и младежи липсата на достъпна градска среда и точен градски транспорт са големи пречки за тяхното участие в икономиката и живота в столицата.

И все пак София е една от малкото столици, в които лесно се намират детски площадки, паркови пространства и жители, които прекарват свободното си време в тях. Според мен това са уникални условия, върху които трябва да надграждаме и да изградим наша собствена версия на успешен урбанизъм, директно свързана с порядките на гражданите.

- Как се справя България с внедряването на стратегии за развитие на интелигентните градове?

- Няколко български общини като София, Бургас и Асеновград са част от проекти на Европейската комисия и пазара за дигитални технологии и умни градове, директно свързани с градове в Европа. София е единият от няколко града с клъстер, който в последните години е доста развит и активен. Страната като цяло има добри предпоставки и като достъп до интернет, и концентрация от високообразовани хора.

Според мен всички тези проекти започват да създават публичен апетит към развитието и прилагането на иновативни проекти. Според мен обаче има риск проекти като "умните градове" да бъдат видени само като възможност за генериране на бизнес, а не като част от създаването на устойчиви общински политики, които биха могли да подпомагат развитието на местни бизнеси и иновации. Като ниво на имплементация според мен също сме назад от други държави, но това зависи от финансови ресурси и общински приоритети.

За жалост, не е тайна, че преките чуждестранни инвестиции в страната са ниски в последните няколко години и че до голяма степен инвестиции в нови технологии изискват висок начален капитал. Идеята какво е "интелигентен град" все още не дефинирана и според мен сме добре позиционирани да започнем да градим визия за българските градове на бъдещето, опитвайки се да създадем консорциум между публични, частни и граждански инициативи. Представянето на такава визия, подкрепена от прозрачни общински процеси, би привлякло вътрешни и външни инвестиции в изграждането на проекти и професионалисти в тази сфера. Но имаме много да доказваме възможностите си да управляваме големи проекти на международно ниво – проектът "Европейска столица на културата" в Пловдив и по-конкретно проектът за обновяване на площад "Централен" е пример за амбициозен публичен проект, който в крайна сметка създаде доста лоши впечатления в чужбина.

- Как може да бъде постигната симбиоза между администрацията и бизнеса в посока по-ефективно реализиране на проекти?

- Ключът е в прозрачността. Бизнесът изисква сигурност и ефективна среда за развитие, докато администрациите имат интерес от съревнование между много и различни бизнеси в техните административни граници, което създава иновации. Бъдещите градове са под риск огромното количество данни да води до грешна информация, а също и от криенето на ключови данни.

В България нивата на корупция, но и нивата на възприятия за съществуването на корупция са високи, което води до липса на вяра между администрация и бизнеси. Проектите за интелигентни градове предоставят възможността за премисляне как и кой има достъп до публична информация, което може да доведе до по-добри взаимоотношения.