Мудната администрация бави строителния процес и оскъпява жилищата

В Общия устройствен план (ОУП) на София липсва времеви график за изграждането на инфраструктурата от общината в даден район. Поради това новото строителство се развива хаотично, а скъпи сгради изникват на необлагородени терени. Това казаха по време на пресконференция представители на ръководството на Националната асоциация на строителните предприемачи (НАСП).

Те разкритикуваха мудната администрация и избирателното тълкуване на закона, в резултат на което жилищата в София са по-малко и по-скъпи, отколкото биха могли да бъдат. Администрацията не спазва сроковете, които сама е определила и това създава несигурност в работата на компаниите, оплакаха се строителните предприемачи. Като показателен пример те посочиха, че подписите под протокол от заседание на експертен съвет се бавят два месеца, колкото време е нужно на строителния предприемач да завърши сградата си в груб строеж.

Възможно решение на проблема с мудните административни процедури е въвеждането на принципа на мълчаливото съгласие, при който администрацията да има определен срок за отговор, а след изтичането му да се приема, че е дала съгласието си, смятат предприемачите.

Според тях именно бездействието на администрацията оскъпява новите жилища и в същото време създава несигурност за заплащането на строителните работници.

Засега София се вписва в определението за дисперсен град със строго определени зони – „спални“, административен център и производствени зони, което създава интензивен трафик между различните зони. По-модерната тенденция е за създаването на зони със смесено предназначение, което би облекчило значително трафика, посочи Георги Шопов, председател на Управителния съвет на НАСП.

„Сега е моментът да се замислим как искаме да се развива София – като град с ясно обособени „спални“ и бизнес зони или с територии със смесено предназначение. Световната практика сочи, че решение за намаляване на трафика между тези райони са възможностите за работа и живеене в рамките на едно място. Натовареността на транспортните връзки е проблем, който назрява все повече у нас и налага кардинални промени. Затова вярваме, че при планирането трябва да се залагат повече зони със смесено значение“, заяви Шопов.

По думите му в момента в София най-високата степен на интензитет на жилищното строителство е 3,5 (3,5 кв. м застроена площ на всеки квадратен метър), която осигурява високо строителство и по-голяма достъпност на жилищата. В същото време по-ниският коефициент на строителство повишава цените на жилищата и вдига данъците. Шопов даде за пример френския град Лион, където данъците върху недвижимото имущество са толкова високи, че за 18 години собствениците на жилища изплащат още веднъж имота си.

Данните на НАСП сочат, че в момента с една средна заплата в София може да се купят 0,6 кв. м жилищна площ, докато в Лондон и Париж тя е достатъчна само за 0,1 кв. м.

Търсене и цени на жилищата

През миналата година завършените жилища в София са се увеличили със 107% спрямо предходната година, сочат данни на НСИ. В столицата е започнало строителството на близо 8000 жилища, което е ръст с 63% спрямо 2017 г. Въпреки това в някои райони търсенето продължава да надхвърля предлагането, което е довело до ръст на цените от 7,5% на годишна база, според данни на НАСП.

В София обаче са нужни между 12 000 и 15 000 жилища годишно, поради което не може да се говори за балон на жилищния пазар, смята членът на Управителния съвет на НАСП Асен Чавдаров.

В същото време в последните три години разходите на предприемачите за работна ръка и за суровини са нараснали, което също обяснява повишаването на цените на жилищата. Между 2016 и 2018 г. средните разходи за труд в строителния сектор са нараснали с между 30% и 50%.

Очакванията за тази година са ръстът на цените на жилищата да се забави до 5% заради изоставащото предлагане в период на продължаващо търсене. Купувачите са предимно млади хора между 35 и 40 години от IT сектора или на мениджърски позиции в чуждестранни компании.

В последно време се засилва интересът към квартали като „Хаджи Димитър“ и „Овча купел“, които доскоро бяха пренебрегвани заради отдалечеността си и по-слабо развития транспорт, коментира Аспарух Делев, член на НАСП. По традиция най-предпочитани са южните и източните квартали като „Лозенец“, „Стрелбище“, „Манастирски ливади“, „Младост“ и „Изток“. Купувачите стават все по-взискателни към средата около имота и функционалността на жилището, коментираха предприемачите.