20 хил. кв. м пешеходни зони са създадени в Белград в последните четири години и се планират още 50 хил. кв. м. Градът си поставя за цел да измести индустрията от центъра и да промени йерархията на транспорта, като отдаде приоритет на пешеходците и велосипедистите. Това каза главният архитект на сръбската столица Милутин Фолич по време на второто събитие от поредицата „Разговори за града“.
Старата железопътна линия, която допреди половин година е разделяла града от реката, вече не функционира и на нейно място ще бъде изграден един от най-дългите паркове в Европа, сподели още Фолич. Сръбската столица си е поставила за цел да кандидатства за Зелена столица на Европа през 2022 г., но главният архитект отбеляза, че самата кандидатура не е толкова важна, колкото факта, че тя придава на всички проекти в града висока степен на екологичност.
Фолич посочи, че както в София, така и в Белград е проблем местните жители да бъдат убедени да слязат от колите и да се движат повече пеша или да използват градския транспорт. В момента под 1% от транспорта в сръбската столица е велосипеден. Анализ обаче е показал, че хората просто няма къде да карат колело. Затова е предвидено изграждането на мрежа от 200 км нови велоалеи - 120 км в старата част на града и 80 км в новата част. Планирана е и система за наемане или споделяне на велосипеди, която да следва разширяването на мрежата от велоалеи.
Друг голям проект в Белград е свързан с изграждането на метро, като в момента той е на етап предпроектно проучване с помощта на френска компания. Очаква се метрото да има три линии и Фолич се надява то да поеме част от хората, които сега се придвижват с автомобил.
Белград опитва постепенно да навакса изоставането си от другите столици в региона заради войните, последвали разпадането на бивша Югославия. В момента в града на етап строеж са близо 2 млн. кв. м с различно предназначение – търговски центрове, жилища, съобщи Фолич. Проектите разчитат за финансирането си на частни инвестиции, като за предприемачите е въведена такса от 100 до 300 евро на кв. м нетоповърхност. Парите се използват за изграждане на инфраструктура, която от своя страна води нови инвеститори, обясни той.
RazgovoriZaGrada_arch_
арх. Фолич. Снимка: АПРА
Главният архитект на София Здравко Здравков посочи от своя страна, че старите индустриални зони в града носят потенциал за развитието му. „Имаме трудната задача да трансформираме тези пространства в мултифункционални зони с по-висока концентрация на население и плътност на застрояване, така че да функционират 24 часа“, допълни той.
Според Здравков е важно да се създадат живи пространства, защото махането на колите не пълни автоматично местата с хора. Той даде за пример разширението на пешеходната зона до Съдебната палата, където вече почти година няма автомобили, но и пешеходците все още не са свикнали с този факт. „С конкурса за площада пред „Света Неделя“ искаме да променим това пространство и се радвам, че срещнахме позициите си с колегите от Камарата на архитектите, така че да превърнем района в добро място за пешеходци“, допълни главният архитект.