Доц. Огнян Боюклиев: Българският пазар на земя е прекалено либерализиран

Българският пазар на земя е прекалено либерализиран.  Това заяви в интервю за БНР доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН.

Повод за коментара е отказът на управляващите от ограниченията за чужденците при покупките на земеделска земя в България. За обществено обсъждане бяха предложени промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). ЕК започна процедура срещу България, която в момента е на етап „мотивирано становище" или втори етап от наказателната процедура.

Няма как да забраним на европейците да купуват земеделски  в България, коментира доц. Боюклиев.

Той изтъкна, че правилата за свободно движение хора и капитали, включително правото да купуваш земя, са ясни от 1962 година  и е било ясно, че ЕС ще се намеси заради законодателните ограничения в България.

„Проблемът е друг – че нашият пазар на земеделска земя е подобен на  пазара за тикви или дини – толкова либерализиран, че няма накъде повече“, смята той.

Подобни ограничения по думите му е имало и в Полша, и в Чехия, тъй като те са чувствителни страни по  отношение на земята, поради исторически обстоятелства.

„Въпросът е защо трябваше да има такива  ограничения. Просто трябваше да модернизираме законодателството.

Същите тези хора, които вдигаха безсмислен шум, сега мълчат. Трябва да  имаме кадастър, защото това не са тикви или зеленчук, това е българска земеделска земя,  трябва да се отрегулира. Това е икономика, това е национална сигурност“, препоръча доц. Огнян Боюклиев.

Той даде пример с правилата Австрия, където, за да купи гражданин на ЕС земя, трябва да е земеделски производител и да живее в страната, също и да представи бизнес план, който да бъде одобрен от комисия. Във Франция трябва да си регистриран като земеделски производител, за да купиш земя, а регистрацията става през местната земеделска камара. Трябва също и да имаш земеделско образование.

Практически е невъзможно да се купи земя за търговска спекула, стана ясно от думите му.

Приемането на подобни правила не се случи 10 години след влизането на България в ЕС, отчете той.

Със сигурност депутатите са преследвали други цели, каза Боюклиев в отговор на въпрос.

„Трябва да осигурим на  земеделците една свободна покупка на земеделска земя. Друг е въпросът под каква  форма и какви ограничения трябва да бъдат въведени, за да не влизат  спекуланти или хора, които по някакъв начин биха навредили на България“, каза пред БНР Стайко Стайков, предсадетел на Българската асоциация на собствениците  на земеделски земи.

Наложените ограничения по думите му не са се отразили на пазара, защото имаме голям проблем с разпокъсаната земеделска земя, комасацията е доникъде, няма напояване.

„Дори да разрешим на европейците да купуват земя и да отпадне уседналостта, няма от утре просто така да се юрнат хората да изкупят земята. Земята не е неизчерпаем източник и трябва много да се внимава с тази болезнена тема за България“, предупреди Стайков.

Той настоява да не бъдат ограничавани инвестиционните интереси, защото на тази база очакваме откриването на работни места и поддържането на добри ценови равнища за българските граждани, които искат да продадат земята си.

В същото време на ниво експертни комисии и браншови организации трябва да се предприемат мерки, които да не противоречат на европейското законодателство и на предприсъединителните точки, които сме подписали.

И в момента се извършват достатъчно проверки при сделките, каза Стайков.

Всяка държава е различна, ние трябва да въведем мерки, приложими за конкретните условия в България – да не отблъснем инвеститорите, но и да защитим земята в България, препоръча той.