Българите ще насочат инвестициите си в нови посоки, очаква анализатор

10 376 694 - толкова е броят на депозитите на населението към края на септември 2016 г., а средната сума на открит депозит е 4 224 лв. През последните години на нестабилност и икономическа несигурност българите започнаха да трупат пари в банките с цел ако вълната от „оптимизация“ на персонала в бизнеса ги отнесе, да имат средства, на които да могат да разчитат. Това пише в своя блог Христо Христов, който е завършил социология в УНСС и се занимава с различни типове проучвания и анализи.

Ето какво още отбелязва анализаторът:

По-рано банките предлагаха повече от отлична доходност, като промоционалните условия в пика на кризата надминаваха 10% годишна лихва. Днес ситуацията е коренно променена. Европейската централна банка (ЕЦБ) направо заля пазарите с евтини пари на лихва от 0,15%. 

Съвземането, както на българската, така и на международната икономика, намали търсенето на финансови ресурси от страна на банките, а това респективно се отрази и в спад на лихвените нива.

Отчетната статистика на Българска народна банка (БНБ) показва, че през ноември 2016 г. спрямо ноември 2015 г. средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове намалява с 0,78 пр.п. до 0,64%, а по тези в евро – с 0,68 пр.п. до 0,51%.

В сравнение с октомври 2016 г. средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове се понижава с 0,03 пр.п., а по тези в евро – с 0,05 пр.п. При депозитите с матуритет над 1 ден до 1 година ситуацията е аналогична.

Безспорно обаче най-големият враг на спестяванията е инфлацията. Тя изяжда бавно с времето стойността им. Ето защо за да не губят от стойността на своите средства, хората търсят доходност, която да може да изпреварва нивото на инфлацията и да добавя стойност към техните спестявания.

Осезаемият спад на нивото на лихвите по депозитите сви ножицата между доходност и инфлация. Това от своя страна доведе до това, че съхраняването на спестяванията в стандартни депозити може да гарантира сигурност на средствата, но не и на тяхната стойност.

Според данните на НСИ за месечното ниво на инфлацията в страната през юли тя е била 1%, а средната доходност от депозит с матуритет над 1 ден до 1 година е била в същия момент 0,55%. Това означава, че стойността на спестяванията е намаляла с 0,45%.

През 2017 г. тази тенденция ще продължи да се засилва. Според прогнозите на Министерството на финансите, заложени в Бюджет 2017, през настоящата година средногодишната инфлация се очаква да достигне 1,5%, а през 2018 г. нейното ниво се очаква да бъде 1,6%. През 2019 г. пък средната инфлация ще достигне 1,8%.

В същото време очакванията за нивото на годишните лихви по депозитите са то да се задържи близо до 0%, но не и да отиде на отрицателна територия. Така съхраняването на средства в стандартни депозити ще даде необходимата сигурност на населението, но няма да съхрани стойността на спестяванията им.

На база всичко казано дотук можем да прогнозираме, че, за да съхранят стойността на спестяванията си, българите ще започнат да търсят алтернативни форми на инвестиции, които ще им носят доходност над тази на инфлацията.

Една такава, доходоносна и с минимален риск, може да бъде инвестицията в земеделска земя. През последните години насочените евросредства към развитието на селските райони и земеделието нараснаха, а това от своя страна повиши търсенето на земя. Стойността на земеделската земя бе единствената, която остана незасегната от икономическата криза и не спря да се увеличава.

Според данните на Националния статистически институт (НСИ) към края на 2015 г. средната стойност на 1 декар земеделска земя в България е 732 лв. Най-висока е в Североизточния регион на страната - 1 040 лв. за декар.

Разбира се, тук трябва да направим и уточнението, че данните от НСИ са осреднени и на места цените са много над тези стойности, а на други под тях в зависимост от местоположението и категорията на земята. Най-високите цени на декар земеделска земя се регистрират в област Добрич - 1 406 лв., област Силистра - 993 лв. и област Русе - 838 лв.

Основната част от земеделските земи в страната се обработват не от техните собственици, а от арендатори. За това преотстъпване на ползване на земята собствениците й получават годишна рента. Тя, разбира се, е различна за различните области на страната и зависи от голям брой фактори.

Средно за цялата страна през 2015 г. годишната рента е 42 лв. на декар. Най-висока е в Североизточна България - 63 лв. на декар, като в област Добрич тя достига средно 82 лв. на декар. Обикновено при сключване на дългогодишни договори за ползване на земята собствениците постигат ренти и над тези нива.

Ако съотнесем стойността на земеделската земя и доходността от нея под формата на годишна рента, виждаме, че инвестицията в нея може да донесе доходност от средно за страната 5,7%. С други думи, влагането на спестявания в покупката на земеделска земя, а след това преотстъпването й за обработка от арендатор, носи без усилия и ангажименти на инвеститорите доходност в пъти над тази, която биха получили за парите си от стандартен депозит.

Областта, в която доходността от инвестиция в земеделска земя е най-висока като възвръщаемост от годишни ренти, е Габрово. Тук през 2015 г. всеки декар земя е носил на неговия собственик рента в размер на 10,1% от нейната стойност.

Средната стойност на декар земеделска земя в област Габрово е 169 лв., а получаваната годишна рента възлиза средно на 17 лв. на декар. На следващо място е Разград, където цената на декар земя възлиза на 738 лв., а годишната рента е в размер на 54 лв. Това прави възвръщаемост на инвестицията в размер на 7,3% на година.

Очакванията на експертите са, че в следващите 5-10 г. цените на земеделската земя няма да се покачват така, както бе до този момент и по-скоро ще се задържат на моментните нива. Въпреки това търсене на земеделска земя ще има.

Както казва Марк Твен: „Купувайте земя, вече не я произвеждат“. Цялата тази съвкупност от елементи прави инвестицията в земеделска земя добра и доста доходоносна алтернатива за съхранение на стойността на спестяванията на българина.

*Заглавието е на редакцията.