Рекордно имущество на стойност 18,5 млн. лева е отнето в полза на от държавата, след като е установено, че е придобито от престъпна дейност. За имущество на стойност около 13 млн. лева се очакват решения. Така до края на годината сумата ще нарасне до 20 млн. лева реално отнети активи с влезли в сила присъди.
Това съобщи Пламен Георгиев, председател на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), при представяне на приключилия проект „Усъвършенстване на системата за установяване на активи в България“ по Норвежкия финансов механизъм.
„За 2015 и 2016 г. по случая КТБ запорираното имущество е за над 1 млрд. лева, като искът за конфискация е на стойност 2,2 млрд. лева и това е без прецедент за Европа. Стремим се да скъсяваме периода на проверката, за да не се рискува с разпореждане на имуществото", обясни Пламен Георгиев.
Той допълни, че делото за отнемане е вече в съда, но няма да тръгне до края на годината, тъй като следва граждански процес, по който се извършва размяна на книжа.
Председателят на КОНПИ отново припомни различните схеми, по които е започнало източването на банката, като една от най-разпространените според него е да се отпускат кредити на фирми без история. По думите му дори самата сграда на КТБ е купена със заем, който е отпуснат от кредитната институция.
Пламен Георгиев потвърди също така, че бившият енергиен министър Румен Овчаров и настоящият военен министър в оставка Николай Ненчев, на които наскоро бяха повдигнати обвинения, също ще бъдат проверявани от комисията.
„Откакто влезе в сила новият закон за гражданска конфискация, за една година са гледани осем или девет дела и няма нито едно отхвърлено дело извън наказателната конфискация“, посочи председателят на КОНПИ.
Според него ако има повдигнато обвинение от прокуратурата, не е необходимо да има наказателно производство.
Георгиев прогнозира, че законодателно предстои да се намали прагът на несъответствие на средствата с незаконен произход от 250 хил. на 150 хил. лева, за да може КОНПИ да предприеме изземване.
„Всички сигнали са проверени, защото експертите на КОНПИ имат достъп до данните на Националната агенция за приходите (НАП), "Пътна полиция" и други агенции. За усъвършенстване на системата за установяване на активи България получи 1 млн. евро, от които 85% по Норвежкия финансов механизъм и 15% национално съфинансиране, обяви той. "Целта на проекта е укрепване на съществуващата система за проследяване, обезпечаване и отнемане на облагите от престъпления", коментира още Георгиев.
Георгиев се похвали, че независимата комисия е с уникален модел, който доказва своите предимства.
„Целта на средствата по Норвежкия финансов механизъм е да се преодолее икономическото неравенство в Централна и Източна Европа и Балтийските държави", каза Ирина Талиану, която завежда отдел към Съвета на Европа, свързан с разкриването на икономически престъпления. "Задаваме стандарти, извършваме мониторинг, а експертите постигат техническа компетентност. С проекта предадохме добри практики“, отчете тя.