Взаимните фондове ще продължат да набират популярност сред българите

Взаимните фондове и през тази година ще продължат да набират най-голяма популярност сред българите, които имат спестени средства и търсят варианти за инвестирането им, коментира в интервю за БТА председателят на Асоциацията на кредитните консултанти Тихомир Тошев.

Очакванията са през тази година средствата, вложени във взаимните фондове, да надхвърлят 300 млн. лева.

Балансираните и нискорисковите фондове стават все по-интересни за българите, защото са с много нисък риск, а доходността може да достигне и до 6 - 7 на сто, което е добра перспектива за хората, които не са настроени много рисково, смята експертът.

Интересът към покупка на недвижими имоти също ще е във фокуса на вниманието на българските спестители, защото това е познат инструмент с доходност между 4,5 и 5,5 на сто. Тези параметри задоволяват българина и му дават перспектива - с времето, с ръста на цените на имотите, инвестицията му да се увеличава, коментира Тошев.

За последното тримесечие на миналата година е регистриран ръст от около 20 на сто на сделките в големите градове с недвижими имоти с цел инвестиция. Става дума за българи, които имат основно жилище, но купуват ново, за да го отдават под наем или да го запазят за децата си, посочва той.

Като цяло се очаква през тази година сделките с имоти с цел инвестиция да запазят темповете на ръст и дори да го ускорят, прогнозира още експертът.

По отношение на спестовните застраховки "Живот" и доброволното пенсионно осигуряване също се очаква раздвижване, което ще се обуславя от това колко спестени средства имат хората.

Расте също и интересът към инвестиции в образованието. Все по-отчетливо се вижда тенденцията как хората, които имат спестени средства, предпочитат да ги влагат в обучение на децата си в чужбина. Младите работещи хора, които имат някакви заделени средства или с помощта на парите, спестени от родителите им, също се очаква през тази година да отделят средства за повишаване на квалификацията си, за да станат по-търсени участници на пазара на труда.

Обикновено българинът отделя средства за обучение в чужбина, комбинирайки спестявания и заеми - най-често между пет и петнадесет хиляди лева в зависимост от страната.

Експертът коментира, че има и очаквания част от спестените средства на българите да бъдат отделени за инвестиции в собствена дейност или в покупка на дялове в бизнес. Както и при обучението, средства се набавят комбинирано - от спестявания и заеми. Забелязва се ръст на запитванията за кредитите като допълващи собствените спестени средства към планираната делова инвестиция, коментира експертът и допълни, че еврофондовете стават също все повече популярен инструмент в подкрепа на предприемаческите идеи на българина.

Тошев посочва, че спестяванията на българите в банките са над 40 млрд. лева. Около 80 на сто от депозитите обаче са под 5 хил. лева, едва 20 на сто от сънародниците ни имат по-сериозни спестявания.

Голяма част от българите, които имат основно спестявания до 5 хил. лева, въпреки ниските лихви по депозитите, ще продължат да държат парите си в срочни депозити, защото смятат, че така парите им са най-защитени, коментира Тошев.

Той обаче очаква лихвите по депозитите да се движат между 0,5 и 1 процент и по тази причина съветва хора с подобен размер на спестявания да опитат вложения от 500 до 1 000 лева във взаимен фонд за една година, дори и с образователна цел, за да може занапред при по-добри доходи да знаят как да умножат парите си.