Предстои охлаждане на пазара на земя, като голяма част от фермерите смятат да не променят рентите. Това са изводите от проучване на сред земеделски производители от страната, извършено от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Според анализаторите близо половината от анкетираните земеделци възнамеряват да задържат рентите на нивата от миналата година. Една трета смятат да дадат по-високи ренти, а един от всеки десет – по-ниски.
Три четвърти от фермерите имат намерение да инвестират в стопанствата си през 2015 г. Най-много планове има за закупуването на нова техника, строителство и ремонт на сгради, закупуване на земя и на оборудване.
Основно стопаните разчитат на собствени средства за финансиране на инвестицията си. Наблюдава се отчетлива дистанция между зърнопроизводството, от една страна, и останалите сектори в отрасъл „селско стопанство” по отношение достъпа до кредитиране, като за първите банките са по-съществен източник на финансиране.
Един от всеки 13 от анкетираните споделя, че възнамерява да се насочи и към други сфери на отрасъла. Близо една трета от планиращите диверсификация на производството смятат да се насочат към отглеждането на животни, а 12,5% към трайни насаждения.
Над половината от анкетираните смятат, че имат ограничена или никаква информация за директните плащания през 2015 година. Най-сериозни притеснения по отношение на възможния финансов ефект буди нивото на информираност за „зелените” плащания, за които подготовката трябва да се извърши през настоящата есенна сеитбена кампания. Едва 37% споделят, че имат необходимата информация за схемата.
Извън обективните обстоятелства като пазарната конюнктура и климатични условия, най-сериозната пречка пред бизнеса е работата с държавните органи и бюрокрацията. Следващи по тежест се нареждат достъпът до качествена работна ръка, достъпът до капитал и едва на четвърто място недостатъчното субсидиране.
От изнесените резултати анализаторите правят няколко основни извода – предстои охлаждане на пазара на земя, въпреки трудностите фермерите възнамеряват да продължат да инвестират в стопанствата, за да запазят и подобрят конкурентоспособността си и не на последно място – наблюдава се известен интерес към диверсификация на производството, основно сред зърнопроизводителите.
преди 10 години Твърдиш неща, които са напроверени. В САЩ цената на земеделската земя за 2014 е към 3К $ за акър или 1200 лева на декар. У нас цената земеделска земя с водоизточник е е поне 1000 лв на декар а окрупнена дори над 2000 лв. Що за *** би предпочел да купи у нас след като държавата по накакъв начин не може да му защити реколтата от посегателство и трябва да плати същите парички като в САЩ?? Цената на земята у нас е в пъти надценена спрямо спрямо предлагане/търсене, а в Западна Европа има свръхпроизводство на храни, което значи че интерес към покупки на още земя няма, защото продукцията от нея няма никакъв пазар. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Преди години когато твърдях, че в Западна Европа има свръхпроизводство на земеделска продукция и сведователно няма никакъв интерес към купуването на земя у нас всички си мислеха, че се шегувам и ще продадат нивата на дядо си на село, ще станат богати и ще си купят курник в Манастирски ливади. Е някой наистина успяха да го направят, но сега пак са без работа/без пари, но пък притежават безполезен имот в район без пътища канализация, училища и детски градини. Когато някога все пак бъде построена инфраструктура там, ако изобщо бъде построена, то по това време купувачите ще са път към един по-добър свят... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Ограничен ресурс - трънки. С ГМО-тата, новите култури, новите торове, водораслите и хидропонните ферми. С новите идеи за култивирано земеделие в градска среда. И какво ли още ще бъде открито? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години При тия субсидии - това е цената на земята!Намалят ли ги, ще е надолу!Всичко останало е общо взето константно, цени на горива, добиви, цени на реколтата...Без субсидиите, цената бе една с тях е друга отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Аз не виждам балон. Виждам ценен ресурс, който осигурява реална доходност. Ограничен е, а в същото време населението по света нараства и иска да яде. А за БГ пък да не говорим - цените тук са в пъти по-ниски спрямо европейските. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Това е най-големия балон, който се надува от няколко години. Програмите на ЕС за финансиране на стартиращи земеделски производители и модернизация, на практика изкривяват пазара. По 500-600 проекта се финансират на всеки транш. Сами разбирате, че няма как всички да станем крупми земеделци. Просто земята е прекалено малко, за да толкова много желаещи и такива изисквания за разрастване по 3-4 пъти на стопанствата. Цените вече отиват свър нива, над които няма просто икономическа изгода да се инвестира в земеделие, защото въвръщаемостта на раходите е по-ниска. Съвсем скоро ( в рамките до 3-5 години) ще имаме масови фалити на земеделски производите и окрупняване на пазара. Цената на земята ще се върне на нивата от началото на 2000 г. Това си е съвсем логично и обосновано. Зависи само колко пари ще решат да налеят от ЕС, за да поддържат изкуствено това изкривяване. Но всичко си е просто въпрос на време. отговор Сигнализирай за неуместен коментар