Докато банковият сектор на Кипър се огъва под натиска на финансовата криза, секторът на недвижимите имоти, който също е засегнат, гледа с надежда към неотдавна откритото мащабно находище на природен газ край южните брегове на острова, пише Wall Street Journal.
Цените на имотите в Кипър се сринаха паралелно с тези в повечето южноевропейски страни. Изгледите за обозримото бъдеще остават мрачни, особено след избухването на банковата криза.
Въпреки това някои експерти виждат лъч надежда заради залежите от природен газ, оценени на от 3 до 7 трлн. куб. м от американската компания Noble Energy. Количеството е достатъчно, за да направи Кипър енергийно независим за десетилетия напред, отбелязва изданието.
Чуждестранни фирми вече проявяват интерес към строителството на завод за втечнен газ, който ще помага за обработката и износа на запасите. По-рано тази година Кипър сключи договори с френската Total, италианската Eni и южнокорейската Kogas за енергийни проучвания.
Редица строителни предприемачи се надяват, че заради газовите находища, които предстои да бъдат експлоатирани, големи международни компании ще изберат острова с население от 1,1 млн. души за своя база.
Секторът на недвижимите имоти на Кипър, на който се падат около 12% от БВП, напоследък не "произвежда“ много добри новини. Банковата криза и спорният спасителен план са в основата на застрашителния спад на търсенето на пазара на бизнес имоти.
"Икономиката на страната е фокусирана върху финансовите услуги, а влошената ситуация в банковия сектор ще увеличи предлагането на офис площи", коментира консултантът Павлос Лоизу от базираната в Никозия компания Leaf Research. "Нямаме големи фирми, в които да работят хиляди души едновременно. Бизнес парковете са страхотни, стига да има търсене. Ако природният газ създаде възможности за печеливш бизнес, това е възможно да се случи. Трябва обаче преди това да видим какво ще е търсенето, а това ще стане след дълго време", разсъждава Лоизу.
Очакванията са в краткосрочен план секторът на имотите в Кипър също да изпадне в криза. Изгледите бяха много по-розови преди финансовата криза. Цените на жилищните имоти нараснаха четирикратно между 2002 и 2008 г. В някои случаи повишението бе още по-високо, особено в крайбрежните райони и при парцелите за строителство.
Този ръст обаче не бе устойчив и доведе до сериозно свръхзастрояване. Между второто тримесечие на 2009 г. и първото тримесечие на 2012 г. цените на първокласните жилищни имоти извън водещите туристически райони паднаха средно с 20%. В туристическите зони цените в някои случаи намаляха наполовина. Очаква се през следващите няколко години те да намалеят с още около 10-15%, докато при останалите имоти прогнозите са за спад от 20-30%, особено при парцелите.
Поевтиняването на имотите се дължи частично на по-малкия брой чуждестранни купувачи, които в момента представляват 20% в сравнение с 50% от всички купувачи през 2007 г. Има и ръст на безработицата до близо 15%, а банките буквално преустановиха всякакво ипотечно кредитиране. Потреблението също се свива като следствие от високата безработица и въведените нови данъци.
В отговор на слабите резултати на пазара на имоти правителството се опитва да го съживи с агресивни мерки, включително отстъпка от налозите за прехвърляне на земя. Освен това от 2009 г. правителството предлага постоянно жителство на купувачи от държави извън ЕС, които са платили над 300 000 евро за имот. Тази мярка до момента е привлякла около 50 000 руснаци, основно бизнесмени, закупили си жилища в крайбрежни градове като Лимасол, Ларнака и Пафос. Засилен интерес има и от страна на китайски купувачи.
За момента обаче имотният бранш, както и останалата част от икономиката, е в кома. "Секторът на недвижимите имоти е директно свързан с банковия сектор. Повечето от сделките се правят с кредити, а банковият сектор е разбит", посочва Николас Тофаридес от строителната компания Tofarco.