Коронавирусът в България: Как не се управлява здравна криза

Легла без специалисти и апаратура

Властите буквално бомбардират обществото с данни за увеличаването на капацитета на болниците за лечение на коронавирус (и нито дума за капацитета на доболничната помощ за амбулаторните пациенти, които нямат нужда от хоспитализация). Всички болници са задължени 20% от болничните легла да са за лечение на заразени, а за болниците, които осигурят над 50% от наличните си легла за лечение на коронавирус, ще се осигурят и допълнителни средства.

Голяма част от тези легла обаче не са оборудвани за лечение на коронавирус. Зад тях освен това не стоят обучени специалисти, защото няма такива. Недостигът на медици се задълбочава от години, а за лечението на коронавируса са необходими непопулярни и слабо платени специалисти, като инфекционисти, епидемиолози, пулмолози и реаниматори. В малките или специализирани болници в провинцията такива специалисти са в още по-остър недостиг, а те в момента са законово принудени да лекуват хора с коронавирус.

Дори и да има достатъчно такива специалисти обаче, в такава критична ситуация е невъзможно те да бъдат навсякъде. България пропусна да подготви останалите специалисти, които се грижат за Covid болни, как да ги лекуват. Такива обучителни курсове се правеха масово в Европа през лятото, за да не се оголват болниците и доболничната помощ, макар и на всички да е ясно, че няма как да се „произведат“ инфекционисти за няколко месеца.

Особено критичен е недостигът на медицински сестри, които заради ниското заплащане масово емигрират или се отказват от професията. Така броят им опасно приближава броят на лекарите при основно изискване за ефективност на лечението съотношението лекари към сестри да е поне 1:3. Данните показват, че в България има 490 сестри на 100 000 души население при около 1,5 пъти повече средно в ЕС. И докато някои лекари, които са решили да останат в България, свързват двата края с гастърбайтърстване за дежурства в различни страни в Европа, медицинските сестри няма как да го направят, затова в един момент просто напускат страната или системата. Или и двете.

Емиграцията е висока и сред лекарите, подгонени също заради ниското заплащане и бюрокрацията, особено сред младите, които доскоро бяха принудени да си плащат, за да работят, докато специализират. Младите лекари на възраст до 30 г. са 10% от всички практикуващи, докато тези на възраст над 51 г. са 63%. Това, което се предприе, е спешно търсене на студенти и стажанти, които да запълнят недостига. За всички е ясно колко ефективно е попълването на тази празнина.

Накратко казано, легла в България не липсват. Страната ни всъщност е сред държавите в ЕС с най-висок брой болнични легла спрямо населението. Проблемът е в това, че от години не се преобразуват малки болници и клиники, оставени на доизживяване благодарение на това, че назначават на втори или трети договор специалисти, за да съществуват. Дори и да се стигне до преобразуването им обаче, хората, които разчитат на тях, остават без достъп до медицинска помощ заради нереформираната спешна помощ.

Липсва и единна информационна система, така че болните, които се нуждаят от хоспитализация, да бъдат правилно насочени и да не се лутат сами между лечебните заведения.

Дефицит на лекарства и хаос с рецептите

Строгата регулация на цените на лекарствата в България периодично води до недостиг на различни медикаменти заради оттегляне на регистрациите или заради паралелен износ предвид ниската цена на много медикаменти тук и по-високата на други пазари. В условията на здравна криза и на фона на хаотичното поведение на отговорните за управлението и хората се втурнаха да се презапасяват с популярни добавки и други медикаменти и се появиха дефицити. Някои от медикаментите за болнично лечение дори се разпределят централно – от Министерството на здравеопазването към здравните инспекции и оттам към болниците.

Същевременно фармацевтите берат плодовете на телефонната медицина и все още липсващото електронно здравеопазване. Електронната рецепта, за която се говори от 2003 г., тръгна едва през декември 2020 г. и не може да бъде изпълнена от всички аптеки поне засега. Отделно, за да бъде изписана, следва пациентът да отиде лично, което не е приложимо за болни от коронавирус. В много случаи все още на тях рецепти им се пращат на имейл, Viber или друг комуникационен канал, по-рядко се ангажират близки, които да отидат до личния лекар и да вземат хартиена рецепта - законовоустановеният инструмент за продажба на медикаменти.

Дори да са се снабдили с хартиена рецепта обаче, много пациенти пак остават без медикаменти, защото аптеките нямат право да заменят липсващо лекарство с друго подобно, със същото активно вещество.  

Някои от предписваните терапии за домашно лечение на коронавирус предизвикват озадачението на други специалисти, например имунолози или инфекционисти, и по-скоро изразяват паника, отколкото стриктен протокол, съобразен със състоянието и евентуални придружаващи заболявания. На хора в първа фаза от заболяването, без или с минимални симптоми се предписват "профилактично" по два-три антибиотика, които не помагат с нищо на този етап от заболяването. Масово се предписват и имуностимуланти, които в много случаи биха допринесли за бурния имунен отговор, вместо да направят имунната система по-устойчива. Много хора, водени от недоверието си в управляващите и в здравната система, предприемат самолечение, което може да бъде опасно за тях, и се снабдяват с медикаменти, които се продават с рецепта, по един или друг начин.

Така, в целия коронахаос, от двете страни на вратите на кабинетите, болниците и фургоните стоят жертвите на провала в управлението на кризата, безсилието и нежеланието за основополагащи реформи – лекарите и пациентите. Те са непрестанно замеряни с обвинения, които само наливат масло в огъня на и без това опожарената здравна система.