Коронавирусът в България: Как не се управлява здравна криза

Тестване и карантина – въпрос на съвест и лична отговорност

Държавите, станали образец за управлението на здравната криза, причинена от коронавируса, основават действията си на стройно тестване на населението, карантина на заразените и проследяване на контактите с цел изолиране на рисковите контакти. В България това е оставено на личната съвест и отговорност на хората, защото тестовете се плащат предимно от джоба на пациента, а много хора нямат възможност да си ги позволят.

РЗИ на практика не разполага с капацитет да карантинира заболели и рискови контактни лица съгласно нормативните изисквания. Проблемът е най-осезаем в София и другите големи градове, където много хора изобщо не получиха своите предписания, вкл. и „високотехнологичните“ sms-и, заради хроничния недостиг на персонал.

От данните на единния портал coronavirus.bg се вижда, че разликата между броя на активните инфекции и броя на текущо карантинираните съгласно нормативните изисквания лица е чувствителна (към 9 декември: почти 94 хил. активни случай при малко над 44 100 карантинирани).

Що се отнася до тестването и проследяването, грижата тук е сравнима по-скоро с африканските държави, в повечето от които финансовата тежест се поема от населението (Кения, Уганда, Танзания и Нигерия например), отколкото с европейските, където бързо се организираха мобилни пунктове за безопасно вземане на проби, а тестовете в повечето случаи са или безплатни, покрити от здравните застраховки или бюджета, или на символични цени.

За безплатен тест в България доскоро трябваше буквално да се бориш и лично да отидеш до общопрактикуващия лекар, който да издаде направление, което да послужи пред РЗИ и РЗИ да издаде направление за тест. Издаването на заветната хартийка ставаше в определен часови пояс и хора със симптоми бяха разхождани между институции и лаборатории в продължение на няколко дни, докато най-накрая не заработи системата за издаване на направление на PCR тестове от личните лекари. Въпросът е, че направленията не достигат. Резултатите от много лаборатории не са достъпни онлайн и трябва също да се получат лично.

Същевременно в страни като Люксембург, Нидерландия и Финландия населението получава на случаен принцип покани да се тества напълно безплатно. Можеш да си резервираш онлайн час за вземане на проба от удобна лаборатория или мобилен пункт, където не слизаш от автомобила, получаваш резултатите си на имейл, не стоиш на опашки, не търсиш сам място в болница при тежко протичане на инфекцията. Тестовете са достъпни навсякъде, има ясен протокол за поведение и лечение за всеки един етап от заболяването и не се действа под натиска на паниката.

Статистиката сочи, че България е една от страните в Европа с най-малък брой направени тестове спрямо броя на населението. Това не дава реална представа за заболеваемостта и не осигурява пряк достъп до диагностика.

Страната ни освен това рискува много и на практика превърна много болници в огнища на зараза, защото остави лечебните заведения сами да определят как да „засилят триажа“, но без тестове, макар най-лесно да е да тестваш на „входа“ на болницата. Някои болници рискуваха и понесоха санкции заради изискване пациентите при хоспитализация да предоставят отрицателен резултат от PCR тест за своя сметка, защото управляващите така и не решиха проблема кой да плаща за тестовете. Много болници така или иначе смесват „чистите“ с Covid потоците, защото нямат чисто архитектурна възможност да ги разделят зарази остарялата база. Това извади от строя и хиляди медици, които се заразиха, а много от тях изгубиха битката със заболяването.

Непоследователни мерки

И през пролетта, и през есента управляващите показаха ясно колко непоследователни са при въвеждането и комуникирането на ограничителните мерки с цел овладяване разпространението на вируса. „Опорните точки“ се формулираха според настроенията в социалните мрежи на фона на застрашително приближаващия срок на парламентарните избори (март 2021 г.). Така мерките за опазване на здравето паднаха в жертва на политическите противоборства и неофициалната предизборна кампания.

През пролетта в рамките на часове се променяха разпоредбите за това кои бизнеси и обекти могат да работят и при какви условия. При втората вълна имаше необмислени изисквания и промени в „коридорите“ за пазаруване на възрастни хора в аптеки и магазини, които предизвикаха струпвания в часовете извън тези „коридори“.

През пролетта толкова бързо се въвеждаха и отменяха мерки, че множеството жалби пред съдилищата накрая приключиха с прекратяване на делата, защото заповедите на здравния министър междувременно са оттеглени или изменени. Буквално за часове например беше въведено, отменено и после пак въведено изискване за носене на маски на открито. На нощните заведения им беше забранено, а после позволено да работят и др. примери, че всяка заповед е предпоследна. 

Юристи оценяват ограничителните мерки като хаотични, а част от тях противоречат на българското и европейското законодателство, например ограничаването на достъпа до болниците заради спрените планови хоспитализации и задължението всички лечебни заведения да разкриват Covid отделения, вместо да се създават центрове за диагностика и лечение в населените места.