Вирусът на отрицателните лихви*

КАЛИН АНГЕЛОВ

Когато лекарите - а понякога и самите пациенти - започнат да назначават антибиотици за щяло и не щяло, резултатът от това са все по-голям брой устойчиви на антибиотици бактерии. Същото се отнася и до финансовите системи. Когато централните банки изсипват огромен финансов ресурс в системата дори в добри времена, при криза тази мярка може да престане да действа.

Множество икономисти отдавна предупреждават, че упорствайки с ниските лихви и количествените облекчения, Европейската централна банка се лишава от механизми за спешна помощ при евентуална криза. Сега, покрай предизвиканата от коронавируса паника, тези предупреждения ще бъдат тествани на практика.  

"Правителствата и централните банки ще се опитат да извадят скелетите от гардероба и да обвинят коронавируса за всичките си грехове", коментира Владислав Панев, лидер на партия Зелено движение и финансист. "Отдавна предупреждавам, че политиката на негативни лихви във време на растеж оставя ЕЦБ без муниции за справяне с бъдеща криза. Сега това е по-видно отвсякъде.

Следва имплозия на активите и пазарите на акции го показват ясно. Срив наполовина на имотите, особено в западните столици, въобще не е изключен. А и в някои сегменти в София. Банките в България вече са по-консервативни при отпускане на кредити. Кешът отново е Цар".

По вече създаден навик очакват от централните банки да противодействат на кризите, като осигуряват повече ликвидност - тоест като намаляват лихвите и изкупуват (дори и непряко) ценни книжа. Само че сегашната ситуация не е предизвикана от проблеми във финансовия сектор. Или по-просто казано, не идва от недостиг на пари. И количествените облекчения, както отбеляза The Financial Times, няма да попречат на хората да се разболяват.

В това има логика. Когато потреблението е свито не от недостиг на средства, а от други фактори, прякото стимулиране на финансовата система може да отключи инфлацията, без да ускори растежа. Което на практика ще влоши нещата, вместо да ги подобри. Затова и националната банка на Южна Корея след внимателно обмисляне реши да не закача лихвените проценти. Китайската народна банка понижи лихвите със съвсем умерените 0.10 пункта, и се задоволи да инструктира търговските банки да не притискат затруднените си длъжници.

На други места по света реакциите са не чак толкова премерени, вероятно и под натиска на разтревожените инвеститори. Федералният резерв още на 3 март намали лихвите с необичайно големия половин процент. Подобни мерки взеха и централните банки на Австралия, Канада и Индонезия. В Европа и Япония обаче положението е по-особено.

"В един идеален свят  всяка централна банка би посрещнала това предизвикателство при здравословни нива на инфлацията и при лихви над 5 процента", отбеляза в коментар по темата The Economist. "Ако коронавирусът удари по вътрешното потребление, те биха могли да намалят лихвените проценти, колкото е нужно. Правителствата биха предоставили фокусирана фискална подрепа. Вероятно би се стигнало до някои валутни въртележки, в зависимост кои държави са най-силно засегнати. Но би имало твърде малко причини за глобално икономическо напрежение".

За жалост сегашната ситуация е далеч от идеалната. Европа и Япония я посрещат при отрицателни лихви, и при програми за количествени облекчения, напомпани до предела. Съединените щати с лихвените нива от 1.75 процента все пак имат малко повече пространство за маневриране. Страни като Русия, с 6%, имат доста повече. Това крие още повече рискове, защото, ако в един момент Федералният резерв понижи лихвите, а ЕЦБ не успее да отговори със същото, доларът ще се обезцени чувствително спрямо еврото. Което ще натисне още по-силно надолу затруднения европейски експорт. Има и допълнителен риск във връзка с предстоящите избори в САЩ: при негативно развитие стремящият се към преизбиране Тръмп може да прибегне към валутна интервенция, или да въведе нов кръг търговски тарифи. Всяко от двете, както твърди The Economist, би дочупило вече напуканата глобална икономика.

Допълнителното понижаване на лихвите ще натовари още повече и търговските банки, да не говорим за пенсионните системи. В Германия повечето банки спешно търсят нови трезори, защото собствените им са претъпкани с кеш. За тях е по-изгодно да държат пари в брой, отколкото да ги "паркират" в ЕЦБ при отрицателна лихва. Ако това е резултатът от политиката за стимулиране на икономиката, ясно е, че тази политика е напълно несъстоятелна - дори и без пандемия и глобална паника.

В България банките също страдат от ниските лихви, макар че успяват да компенсират и да поддържат прилични нива на печалба и нива на капиталова адекватност, които са значително над средните за ЕС. Но и те ще усетят болезнено ефекта от ново отклонение към минусовата територия.

Затова далеч по-разумно би било стимулите да се насочат директно към икономиката, и да се прилагат от правителствата. Това означава гъвкавост за неща като данъци и осигуровки - на този етап България спокойно може да си ги позволи. Но също означава да се гарантира, че търговията ще продължи. А това вече изисква координирани международни усилия. Решението на Сърбия - страна с повече регистрирани случаи на инфекцията от България - да затвори повечето си граници, за да "спре заразата", ясно показва, че такива координирани усилия за момента няма.

"Със сигурност търговията трябва да върви, дори и ако движението на хора бъде ограничено. Европа може да се върне към корените си за известно време. Да бъде зона за свободна размяна на стоки", коментира Владислав Панев.

"Върху бизнеса у  нас влияе повече паниката  от коронавируса, не толкова самото  му разпространение. Компаниите  ще загубят повече от нея", казва Иван Тошев от Националното  сдружение на малкия и среден бизнес пред Boomberg TV Bulgaria. Според него опасностите са най-вече за малкия бизнес, който няма възможностите за преструктуриране на големите дружества. Компаниите, ориентирани към износ, трябва да мислят за диверсификация на пазарите. “Бизнесът би трябвало да поиска от държавата да плати част от сметката за мерките, които му се налагат... Намирането на алтернативни източници на доставки и суровини е по-лесно. Въпросът е кой ще плати сметката - бизнесът, или държавата ще поеме част от нея. Или всичко ще се прехвърли към потребителите”. Ако енергията на властта се насочи към създаването на напълно работещо електронно правителство, това би облекчило доста положението, смята Тошев.

*Статията е публикувана в Bulgaria ON AIR THE INFLIGHT MAGAZINE преди затягането на мерките за ограничаване на заразата в България, Франция и Испания.