Рияд трябваше да действа сега - бързо и радикално. Саудитските управници скъсват с традицията си и променят рязко престолонаследниците. С няколко постановления Кралският дом обяви в сряда, че бившият престолонаследник и министър на вътрешните работи Мохамед бин Найеф се отстранява и от двата поста. Вместо това 81-годишния крал Салман назначи за престолонаследник 31-годишният принц Мохамед бин Салман, който досега беше номер две в списъка за трона след 57-годишния Найеф.
Въпреки че беше на второ място, Мохамед и досега разполагаше с изключителна власт за възрастта си. "Той е блестящ, много интелигентен, справя се съвършено с работата си и има силно влияние върху баща си, 81-годишния крал Салман", разкрива анонимен западен дипломат, цитиран от Die Welt.
Крал Салман очевидно не е имал друг избор. Твърде критично е бъдещето на страната му. Бюджетният дефицит отчете двуцифрен ръст. Валутните резерви се свиха през последните три години с около 300 млрд. долара. В момента в хазната има само 492 млрд. долара и има малко признаци, че нещо ще се промени по отношение на фискалното представяне. Цената на петрола пак падна в сряда – деня на обявяването на новия престолонаследник, до най-ниското си ниво от септември 2016 г. Това нанася още един удар по основния източник на приходи за страната. И както се оказва, новите усилия на нефтения картел за подкрепа на цените на петрола са на практика неефективни.
„Кралството е изправено пред най-голямото икономическо предизвикателство от средата на 80-те години", казва Фарук Соуса, стратег на Citi за страните от Залива. Саудитска Арабия не е известна с провеждането на успешни реформи. Предишните опити за създаване на по-широкомащабна икономика се провалиха. Затова сега трябва да наложи ново поколение владетели, което да скъса със старите идеи и виждания.
Новият престолонаследник вече е стартирал редица реформи, които доскоро са били немислими за страната му. След като бе назначен за заместник-престолонаследник на 29 април 2015 г., младият принц Мохамед се превърна бързо в основен фактор в саудитската военна намеса в Йемен и вдъхновител на голяма програма за икономически реформи в страната си - най-големият износител на петрол в света, но и твърде зависима от този ресурс.
Така например той наруши едно табу с предложението си да бъдат продадени на борсата по-малко от пет процента от петролния гигант Saudi Aramco и да се създаде най-големият суверенен фонд в света в размер на 2 трлн. долара.
Принц Мохамед, наричан често само MBS, въплъщава новото и волята за радикална промяна на ултраконсервативна странтаа. Неговата „Визия 2030“ възнамерява да направи Саудитска Арабия по-малко зависима от петрола. Планът му предвижда да изкара първоначално част от държавния гигант Saudi Aramco на фондовата борса. Приходите трябва да се влеят в един огромен държавен фонд, от който да може да се финансира префокусирането на кралството.
Той също така иска да направи страната по-ефективна и прозрачна. Ефективността изглежда много наложителна. За да финансира прекомерните разходи, Саудитска Арабия се нуждае от цена на петрола от 85 долара. Други страни, които произвеждат петрол, са напаснали отдавна своите бюджети към новата реалност. Кувейт, например, има нужда от цена на петрола от 49 долара, Иран - от 51 долара, Обединените арабски емирства - от малко над 60 долара.
Изненадващата смяна на престолонаследниците документира индиректно, че кралството не разчита на бързо възстановяване на цените на петрола. Изглежда, че в "повишението" на MBS се вижда единственият засега изход, коментира анализатор, пожелал анонимност. За да подслади решението си пред населението, крал Салман отмени наложените по-рано намаления на заплатите и на бонусите в държавния сектор и армията. През миналите години кралството се реши на тази стъпка, за да стабилизира финансите си и да санира отчасти бюджета. Сега експерти очакват отново увеличаване на дефицита поне в краткосрочен план и свиване на валутните резерви.
Въпреки това финансовите пазари очевидно считат промяната за правилно решение. Въпреки че цените на петрола отново поеха надолу, цените на акциите на борсата в Рияд се повишават с по над 5%, докато в съседните пазари индексите отчитат спадове.
Страната е зависима от благосклонността на пазарите, защото не се знае още колко са готови да платят инвеститорите за Saudi Aramco. Освен това Рияд трябва да издаде нови облигации, а за разходите по тях решаващо значение има кредитният рейтинг. В това отношение Саудитска Арабия е в „една лига“ със съседните Дубай и Катар. Инвеститорите оценяват възможността за финансов колапс през следващите пет години със 7 до 8%.
Сега преструктурирането на страната изглежда сигурно. „Инвеститорите получиха един вид печат за сигурност с решението за принц Мохамед“, казва Омар Ал-Убаядли, научен сътрудник в Mercatus Center към George Mason University. По саудитските стандарти Мохамед бин Салман е радикален реформист, който може да наложи революционни промени, допълва той.
Роден на 31 август 1985 г., младият мъж с черна брада и наченки на оплешивяване работи по 16 часа на ден. Той твърди, че майка му го е отгледала в строга дисциплина.
Мохамед бин Салман е с репутация на деен реформатор. Той бе втори в линията на наследяване на трона - позиция, до която се добра благодарение на редица длъжности в икономическата и военната сфера, когато баща му се възкачи на престола през януари 2015 г.
Ал-Убаядли очаква новият престолонаследник да засили частната икономика и да се опита да привлече чуждестранни таланти, които да подпомогнат промяната. Възможно е да бъдат въведени и вид разрешителни за работа по подобие на американските „зелени карти“.