Европа трябва спешно да поправи банковата си система, която натежава на икономическия ръст. Правителствата казват, че разбират, но все още не приемат тази задача сериозно, пише в редакционен коментар Bloomberg.
Проблемът са глобалните стандарти за капитала – фундаментът на финансирането, който дава възможност на банките да се справят със загубите, без да фалират. Липсата на капитал през 2008 г. превърна финансовите проблеми в мащабна криза. Регулаторите се споразумяха за по-строги капиталови стандарти през 2010 г. Днес Базелският комитет за банков надзор, който включва регулатори от цял свят, иска да затегне правилата и европейските правителства не са доволни от това.
Най-трудното при регулирането на капитала е определянето на риска, тъй като колкото по-рисковани са банковите инвестиции, от толкова повече капитал се нужда кредиторът. Между банките има разногласия за това как да оценяват рисковете: когато им се представи еднакъв набор от активи, те имат различни отговори. Изкушението да се подценява рискът, което би им позволило да спечелят от капитала, винаги е налице.
Затова регулаторите искат да дадат на банките по-малко свобода на действия, когато взимат тези решения. Идеите включват обвързаност с т.нар. рискови тежести, които банките да прилагат към своите активи. Друго предложение включва стандартизиран метод за определяне на оперативния риск, тоест на вероятността да има законови проблеми като тези на Deutsche Bank например. Целта е подобни промени да влязат в сила до края на годината.
Тези перспективи предизвикаха опасения в Европа, където са базирани едни от най-големите и най-слабо капитализирани финансови институции в света. Изпълнителните директори твърдят, че промените идват във време, когато банките вече изпитват затруднения да запишат печалба. Ключови фигури, вземащи решения, включително германският финансов министър Волфганг Шойбле, казват, че правилата не бива да засягат банките непропорционално. Имаше предложения Европейският съюз да игнорира тези правила, което обаче подкопава базелските процеси по координация във финансовите регулации.
Тази неохота е неблагоразумна, коментира Bloomberg. Новите правила няма да засегнат банки, които вече подхождат с предпазливост, каквото е било и намерението на регулаторите. Освен това те ще позволят на банките, които са оценили внимателно рисковете, по-оптимистични перспективи.
Без значение как се оценява рискът европейските банки все още се нуждаят от повече капитал. Провалът им в това да признаят загубите и да наберат капитал им завещава прекалено много лоши кредити, както и ограничава способността им да инвестират в растеж.
Регулаторите в Базелския комитет трябва да настояват за по-висок минимум капитал като дял от всички (а не само от рисковите) активи. Този т.нар. коефициент на ливъридж е по-лесен за пресмятане и тества издръжливостта в неочаквани ситуация, когато активи, някога смятани за сигурни, са се оказали рискови.
Години наред европейските лидери избраха да поддържат една болнава банкова система, а не да се изправят пред проблемите и да ги решат и според Bloomberg това трябва да се промени.
преди 8 години Днес банките страдат, защото се прилага сгрешена парична система.ЦБ не може да спаси от актуални злини, защото причинителят не е в нейна компетентност.За спасение на банки е необходимо подобрение на парична система. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Не пиша за такива като supertrader, които нямат никаква представа за какво пишат - абсолютно неграмотни (банково првао, корпоративни финанси, финансови пазари, иначе правописа е ок). Блумбърг най-накрая изплю камъчето -те са част от медийния елит който често през годините подценяваше и не публикуваше основния академичен критицизъм към капиталовата адекватност. Единствено Мартин Уофл от FinancialTimes пише за това. Съществува т.нар moral hazard в литературата от гледна точка на това, че банките нямат капацитет да абсорбират загуби, но пък рискуват да "гръмнат" за сметка на данъкоплатеца. Привличането на капитал е скъпо особено за банките с много лоши портфеили като Deutshe Bank, затова и пазарната капитализация се срина. От там дойде "приватизиране на печалбата и социализиране на загубите".Рискът от друга страна е променлива величина и опитите да бъде изчислен и обвързан с регулаторния капитал чрез модели по които работят зубърите в цял свят си е илюзия.SS-23 виж Admati and Hellwig 2013 отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Няма такива правила, пари се заемат само срещу обезпечение - недвижимото е желателно и това е правилото. На банките трябва да се забрани да кредитират срещу бъдещи доходи, дори трябва да им се забрани да се интересуват от доходите на кредитополучателите. Дохода днес го има - утре го няма и съответно парите няма да се върнат, но ако са обезпечени с нещо което струва 100 евро а заемът е само 50 евро то парите винаги ще се връщат и няма да има лоши кредити. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Същото важи и за американските банки, даже май малко ги е яд че в Европа има и сравнително големи банкови институции които не са загубили за акционерите си такъв процент от стойността си както повечето банки в Щатите. Като цяло играта е да убедят Европа да накара големите си банки да са неконкурентоспособни в глобален мащаб с измислени регулации за капитал, което е целта на подобни статии и разбира се няма как да стане. :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Същото важи и за американските банки, даже май малко ги е яд че в Европа има и сравнително големи банкови институции които не са загубили за акционерите си такъв процент от стойността си както повечето банки в Щатите. Като цяло играта е да убедят Европа да накара големите си банки да са неконкурентоспособни в глобален мащаб с измислени регулации за капитал, което е целта на подобни статии и разбира се няма как да стане. :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Все повече разбирам бездействието . Дано да е резултат от поумняване . отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Тази статия ясно показва, че до преди 2008 - 2009 г баМките не са имали абсолютно никакъв прагматичен критерий за раздаване на кредите и са действали повече като комарджии, отколкото като институция, съхраняваща парите на хората.И друг път съм казвал и сега ще повторя правилото - "не може да вземеш нещо, което го няма!", т.е. когат раздаваш заем, трябва да даваш толкова, колкото може да вземеш към момента на даването. С други думи - бай Спиро има 1000 лв, а значи не може да му дадеш повече от 1000 лв. Не може да му дадеш 10 000 лв, с идеята, че ше ти върне 20 000 лв. Няма да ти ги върне! отговор Сигнализирай за неуместен коментар