Deutsche Bank и постоянната слабост на европейските кредитори

Deutsche Bank, най-голямата банка в най-голямата европейска икономика - Германия, разтревожи инвеститорите, обърка висшестоящите длъжностни лица и предизвика леко неразположение сред всички, които следят ситуацията, пише в свой анализ Bloomberg.

Повод за вълненията бяха новините от септември, че американските власти могат да накажат с 14 млрд. долара финансовата институция за предполагаемите ѝ действия в периода на ипотечния бум. Опасенията на инвеститорите, че Deutsche Bank може да бъде принудена да набира капитал (чрез продажба на акции и намаляването на стойността им) или дори да трябва да бъде спасявана от държавата, станаха причина за срив на котировките ѝ до рекорден минимум на 26 септември.

Макар оттогава акциите на Deutsche Bank да се стабилизираха на фона на надеждите, че тя може да успее да договори с американското министерство на правосъдието по-малка глоба, те все още са с 43 на сто по-евтини спрямо миналата година. Ясно е, че една от европейските институции, които са "твърде големи, за да фалират", трудно се приспособява към следкризисния свят, определян от по-агресивни регулации и по-малко възможности банките да правят пари. 

Европейският банков модел може би е разбит. Съществуващата система не работи в условията на слаб растеж и нулеви до отрицателни водещи лихви, отбелязва Петер Хан от Лондонския институт за банкиране и финанси.

Здравето на Deutsche Bank води до усложнения далеч извън Европа. С активи от 1,8 трлн. евро (2 трлн. долара) банката набира капитал и търгува с ценни книжа за клиенти в десетки страни, включително в САЩ. През юни Международният валутен фонд определи Deutsche Bank като най-големия източник на системичен риск сред световните банки.

През последните три седмици главният ѝ изпълнителен директор Джон Крайън - британец, говорещ гладко немски, опитва да успокои пазарите. Да се търси държавна помощ е изключено, заяви банкерът. В записка до 101 000-те служители на финансовата институция той заяви, че банката е по-силна, отколкото преди краха от 2008 година.

Като причина за поевтиняването на котировките той посочи "тежки спекулации", с което предизвика гнева на германския вицеканцлер Зигмар Габриел.

"Не знам дали да се смея или да се ядосвам, че банката, която направи от спекулациите свой бизнес модел, сега се изкарва жертва на спекулация", каза Габриел.

Някога спящ придатък на германската промишленост, в стремежа си към растеж през първото десетилетие на 21 век Deutsche Bank разширяваше инвестиционното си банкиране. През годините след финансовата криза банката като цяло избра да запази този бизнес, въпреки че регулаторните органи притискаха сектора да намали поемането на рискове. 

Макар конкурентите ѝ да закриваха слабо представящи се подразделения и да съкращаваха десетки хиляди работни места, щатът на Deutsche Bank се разрасна с 29 процента след 2007 година. Когато Крайън пое поста през октомври 2015 година, той обеща да направи банката по-опростена, по-малко рискова и по-ефективна. Петгодишният му план включваше съкращаване на 9000 работни места и намаляване на разходите с 3,8 млрд. евро.

Финансовата институция обаче все още се бори с правни проблеми. През 2015 г. тя плати 2,5 млрд. долара по извънсъдебно споразумение заради ролята си в манипулирането на референтната лихва LIBOR. Банката задели 5,5 млрд. евро за покриване на правни разходи, които може да изхарчи, дори ако успее да договори по-малка сума с американските регулатори. Междувременно властите в САЩ и Великобритания разследват дали е помагала на клиенти да изнасят пари от Русия, нарушавайки правилата за борба с прането на пари.

Многомилиардният иск на правосъдното министерство на САЩ към Deutsche Bank е огромно предизвикателство за финансовата институция. Това заяви днес в Берлин Зигмар Габриел. Той заяви, че ситуацията около банката на крие рискове за страната, предаде ТАСС.

Намаляването на разходите и уреждането на правните искове няма обаче да реши най-неотложния проблем на Deutsche Bank. Тя трябва да постигне голяма печалба, която да реинвестира в бизнеса и да продължи да укрепва капитала си. През второто тримесечие на 2016 г. чистата й печалба е намаляла до 18 млн. евро спрямо 796 млн. евро предходната година, след като пое разходите за преструктуриране. Миналата година банката загуби 6,8 млрд. евро, което бе по-лошо от загубата от 3,9 млрд. евро през 2008 година.

Deutsche Bank  трябва да възстанови доверието към себе си и да направи каквото е нужно за създаване на устойчива рентабилност, посочва експерт.

Тази драма не би могла да се случи в по-лош момент за германския канцлер Ангела Меркел, която се готви за парламентарни избори през втората половина на 2017 година. Последното нещо, с което тя иска да се занимава, е спасяване на Deutsche Bank, особено след като през последните години правителството ѝ оглави кампанията за недопускане на спасителните планове с пари на данъкоплатците в ЕС.