Шимон Перес – военен министър и миротворец

Малко политици са направили повече за Израел от починалия в сряда Шимон Перес. Но в родината му го възприемат подозрително. Той наистина служи на страната си, заемайки важни позиции като външен министър или министър на отбраната. Но същевременно никога не получи пряк мандат от избирателите да бъде премиер.

Министър-председател той става само за да „запълни празнина" – например след убийството на Ицхак Рабин през 1995 г. Когато няколко месеца по-късно получава Нобеловата награда за мир за сметка на конкурента си Бенямин Нетаняху, той губи парламентарните избори.

Така се случва често в живота му, пише в свой анализ Der Spiegel. Често преживява дилеми: в международен план му се възхищават, у дома го следят внимателно и с пренебрежение. Визионер за ядреното въоръжение на страната си, пионер за идеята за постигане на мир с палестинците.

Перес, роден през 1923 г. в Полша, пристига в тогавашната Палестина с родителите си, когато е на 11 години. Неговият нов роден дом е в Тел Авив, а по-късно живее в кибуц (селскостопанска комуна - бел. ред.). Любовта си към политиката открива рано: в младостта си става член на младежкото движение на ционистките социалисти, където развива уменията си по реторика и често рискува с шумни полемики. „Без да е нескромно, в такива дебати рядко бях на страната на губещите", пише той в автобиографията си. 

Този талант в красноречието скоро е открит от бъдещия премиер, легендарния Давид Бен Гурион. Той привлича Перес като свой асистент в Тел Авив през 1953 г. Перес става генерален директор на новосъздаденото Министерство на отбраната. След Войната за независимост армията трябва да бъде реорганизирана и се създава нова доктрина за сигурност. Перес, тогава само на 30 години, вече се докопва до лостовете на властта, които не пуска почти до смъртта си. Едва ли друг политик може да каже за себе си, че е заемал толкова дълго време най-високите позиции в държавата си.

Въпреки че никога не е служил в армията, Перес от самото начало работи над политиката за отбрана на Израел. През 50-те години Бен Гурион му възлага задачата да изгради ядрена индустрия в страната, като за тази цел трябва да помогнат французи. След като те обаче се колебаят, Перес използва Суецката криза през 1956 г., за да предложи на френската страна сделка: Израел ще се оттегли от наскоро завладения Синай, а в замяна страната му ще получи достъп до ядрени технологии - за да може да бъде в състояние да се защитава от Египет, който бе подкрепен от Съветския съюз.

В пустинния град Димона успешното преговарящият Перес изгражда замаскирано като „текстилна фабрика" ядрено съоръжение. Израел наистина се задължи да ползва ядрени технологии само за научни цели. Перес обаче насърчава проекта, без да се консултира за това с парламента. Към днешна дата Израелската агенция за атомна енергия е държава в държавата. 

Шимон Перес

1 / 9

Перес на посещение в София. Снимки: Архив Ройтерс

Още галерии

Официално Израел никога не потвърди, но и не отрече притежаването на ядрени бомби. Досега валидната максима за секретност се дължи именно на Перес. Когато той е бил попитан от тогавашния президент на САЩ Джон Кенеди дали Израел е на път да стане ядрена държава, Перес съобразително отговаря: „Г-н президент, ние със сигурност няма да сме първата държава, която ще въведе ядрените оръжия в Близкия изток".

В своята автобиография той обаче пропуска да каже ясно дали през 1967 г., преди избухването на Шестдневната война, не е мислил по-конкретно за ядреното оръжие. Той отправил на тогавашния министър на отбраната Моше Даян „специфично" предложение, „което по мое мнение изплаши арабите и попречи на войната". По причини, свързани с националната сигурност, Перес оставя мъгляв, и не описва по-подробно предложението си. В САЩ думите на Перес са интерпретирани с това, че Израел може би е извършил демонстративен ядрен опит с възпиращ ефект.

Това е едната страна на Шимон Перес. Политик на сигурността, който взима предвид и употребата на средства за масово насилие. Но има и друго лице – това на един политик на мира.

Сред големите му постижения е започнатият с палестинците мирен процес. Днес неговата визия изглежда почти мечта. Вдъхновен от примера на Европейския съюз, той говори за „Новия Близък изток". Перес мечтае за процъфтяваща икономическа зона на изток, в която Израел ще бъде ключов елемент.

Колко утопична е идеята му показва дори само това, че до 90-те години на гражданите на Израел е било забранено да преговарят и търгуват с ООП, палестинското движение за освобождение на Ясер Арафат. Но заедно с Ицхак Рабин Перес разбира, че без директни преговори с ООП Израел ще остане изолиран. За да се създаде мирен процес, трябва да бъдат създадени също и подходящи икономически стимули. Контактите му с ООП в крайна сметка доведоха до сключването през 1993 г. на принципна декларация.

Заедно с Рабин и Арафат, Перес е удостоен с Нобелова награда за мир. Твърде рано, може би, защото след годините на подем надеждите за мир се разкриват като илюзия. След ракетните атаки на Хизбула срещу Северен Израел Перес нареди през 1996 г. лично операцията „Плодове на гнева" и заповяда Ливан да бъде обстрелван от артилерия и от въздуха.

Самият Перес винаги е бил наясно с рисковете за мирните си увертюри. Без икономически планове би съществувала опасност хората да не оценят едва покълналия мир и да го подкопаят, преди Израел и Палестина да са достигнали до целта си, пише Перес в биографията си, сякаш предвиждайки края на мирния процес.

Но той е не само визионер, но и мъж на действието. През 80-те години той освобождава страната си от хиперинфлацията, свива безработицата и ръководи оттеглянето на израелската армия от Южен Ливан. И въпреки всички трудности, с които се сблъсква родината му, остава оптимист. „Песимизмът е загуба на време“, твърди той.

Така светът загуби един убеден в по-светлото бъдеще оптимист.