Кипър приема първия “след-Тройката” държавен бюджет

Още една спечелена от Кипър “червена точка” даде надежда, че догодина той може

да се върне в международния “Клуб на елита”.

През септември международната рейтингова агенция Стандард енд Пуърс (S&P) обнови оценката си за кредитния рейтинг на страната, като го повиши с една степен - от BB- на BB, с положителна перспектива. Агенцията подчерта, че решението й отразява нейните виждания за по-силен от очакваното икономически растеж на Кипър, балансиран бюджет в следващите няколко години с постепенно намаляване на държавния дълг, както и постоянно подобряване на качеството на активите на банковия сектор.

Решението бе приветствано като положителен знак за усилията на правителството за балансирано управление на финансите и икономиката, а също и като индикация за възстановяване на доверието на инвеститорите. “Ние бяхме стигнали до дъното - бяхме на 12 стъпки под изискванията за инвестиционен рейтинг, а сега сме само на 2 стъпки от него”, с удовлетворение коментира министър Харис Георгиадис. Повишаването на инвестиционния рейтинг ще облекчи достъпа на Кипър до заеми от международните пазари, ще даде възможност за значителни чуждестранни инвестиции в реалната икономика, тъй като предполага по-нисък риск за инвеститорите, и следователно се превръща в по-ниска цена на финансиране на страната, което може да доведе до намаляве на нивото на публичния дълг, са очакванията, които изразиха финансисти след обявяването на решението на S&P.

Финансови и икономически рискове

В същото време, въпреки, че икономиката е стабилизирана и записва задоволителни темпове на растеж, тя все още се намира в критично важен етап, предупреди министърът на финансите Харис Георгиадис. Затова и проектобюджетът за 2017 г. се оценява като ново предизвикателство.

Въпреки постигнатите положителни резултати, Кипър може да се изправи пред нови трудности и рискове за продължаване на структурните реформи и разумното управление на публичните ресурси. Излизането на страната от меморандума с Тройката не означава, че икономическият потенциал на страната автоматично се е засилил, подчерта министър Георгиадис. Финансовата мощ на държавата ще се повишава постепенно, чрез възстановяването и растежа на икономиката, през макроикономическа стабилност, като много важно е да не се върнат старите практики на нерационално харчене на държавните средства, посочи той.

Един от най-големите рискове за изпълнението на бюджета за 2017 г. и като цяло за икономическата и финансовата стабилност на страната продължава да бъде нормализирането на банковата система и най-вече

високото ниво на необслужваните кредити.

През първото полугодие те са намалели с 9.6%, достигайки 24.7 млрд. евро, но все още остават значителен дял – 49.4%, от общия размер на кредитите, съобщи Централната банка на Кипър през изминалата седмица.

Като много сериозен проблем се очертават все по-силните апетити за увеличаване на публичните разходи, най-вече за заплати, компенсации и различни социални придобивки. “Този огромен натиск идва от организирани групи, политически партии, профсъюзи, дори в рамките на правителството, от първия ден на излизането на Кипър от спасителната програма по-рано тази година”, призна финансовият министър. Според него тези искания излизат извън възможностите на държавата и с тях се цели връщане към “безотговорните практики от миналото”.

Най-значимият натиск за разходи засега е за повишаване на

възнагражденията в публичния сектор.

Като част от рестриктивната спасителна програма по споразумението с тройката бе договорено да се замрази индексацията на заплатите на държавните служители до края на 2016 г., а след това тя да се изчислява веднъж годишно, вместо предишните два пъти, при условие, че има икономически растеж. Ограниченията доведоха до постепенното намаляване на общия размер на разходите за заплати до 2.2 млрд. евро – при 2.9 млрд. евро през 2011 г. Според средносрочната фискална програма на правителството за периода 2017 – 2019 г. те ще се повишат с 3.7% - до 2.3 млрд. евро през 2017 г., като бъдат премахнати наложени временно заради кризата удръжки. Правителството предлага и пакет от законопроекти за реформа на публичния сектор, с който забранява повишването на заплатите над темпа на икономически растеж.

Ден след като кабинетът одобри пректобюджета за 2017 г., финансовият министър Харис Георгиадис се срещна с лидерите на двата основни синдиката в Кипър - SEK и РЕО. Той директно ясно им заяви, че няма място за увеличаване на работните заплати и ги призова да смекчат серията си от нови искания. Според синдикатите обаче, завръщането на Кипър към растеж им дава право да настояват за повишения на възнагражденията в публичния сектор.

Не закъсняха с реакцията си и бизнес организациите. От най-голямата работодателска организация – Федерацията на на работодателите и индустриалците в Кипър /OEB/, заявиха, че “увеличение на заплатите на заетите в обществения сектор през следващата година - четири години след финансовия и икономически колапс, е последното нещо, от което Кипър се нуждае, докато рейтингът му е под инвестиционния”. Генералният директор на федерацията Михалис Антониу посочи, че разходите за тези заплати са достигнали до 15.8% от БВП и риторично попита дали повишаването им е най-спешният приоритет на страната вместо първичният бюджетен излишък да се използва за консолидация на растежа, данъчни и инвестиционни стимули.

Кипърската търговско-индустриална камара /KEVE/ изрази несъгласието си с исканата от профсъюзите нова формула за компенсиране на работниците. Оттам предупредиха, че, “ако се даде заплащане над реалния растеж на икономиката, трябва да се върнем към предишните проблеми, които имахме, когато безразсъдно поведение доведе страната до катастрофа”.

Изпит пред тройката и парламента

Макар, че проектобюджетът за 2017 г. е първият “след-Тройката”, неговото обсъждане започва отново под знака на тройката. От 26 до 30 септември в Кипър е нейната първа техническа надзорна мисия. Макар, че Кипър излезе от меморандума, той ще е под контрол от международните кредитори на всеки 6 месеца, докато не върне 75% от размера на получения от тях заем. За изпълнението на възстановителната си програма страната използва само 7.25 млрд. евро от договорения първоначално заем от 10 млрд. евро. По време на сегашната мисия се прави преглед на напредъка на Кипър по специфични въпроси, свързани с финансовия сектор, фискалните и макроикономическите реформи.

Тежък дебат се очаква в парламента. След изборите през май подкрепата за управляващата дясноцентристка партия “Демократичен сбор” /ДИСИ/ се намали и се засилиха позициите на популистките, антиреформаторските партии. Тя остана първа политическа сила в новия парламент, но има само 18 депутати от общо 56, така че не може сама да осигури мнозинство, за да може правителството да прокара финансовата рамка, вижданията си за икономиката и необходимите реформи за тяхното осъществяване. Опозиционните партии вече обявиха, че ще гласуват против бюджета за 2017 г.