Турция дава 1 млрд. евро на Северен Кипър

На този етап исканите от Анкара реформи означават още по-значимо навлизане на турски капитали, тъй като значими международни инвеститори не могат да участват в приватизационни търгове на непризнатата държава. Така подготвяното обединение на разделената на две части страна ще се изправи пред силно присъствие на турски собственици на възлови инфраструктурни обекти.

Кипър вече протестира пред ООН срещу водопровода от Турция, който не само променя непоправимо и необратимо екосистемата на острова, но е и изграден без разрешение от международно признатата Република Кипър, както се изисква от международното право. Според Никозия водопроводът представлява и още един “умишлен акт на провокация от страна на Турция”, насочен към укрепване на ефективния турски политически и икономически контрол над окупираната част на острова. “Проектът на века” за пренос на вода за питейни нужди и напояване, както бе наречен от Анкара, се оценява от нея като един от най-големите й приноси за развитието на т. нар. СКТР.

Навлизането на инвестиции от Турция ще бъде използвано и като “запазване на място” в преговорите между лидерите на двете кипърски общности Никос Анастасиадис и Мустафа Акънджъ по главата за териториалните корекции - кои части от окупирания север ще бъдат върнати под управление на кипърските гърци в бъдещата двузонална федерация. През февруари турският президент Ердоган заяви, че районът на град Морфу въобще не подлежи на връщане, тъй като в последните пет години Турция е инвестирала в него около 4.3 млн. евро и ще продължи да инвестира и с новия протокол. По същия начин стои и въпросът с района на град Кирения, където заради водопровода от Турция бяха изградени язовири и нови преносни системи, при това в най-плодородната част на острова.

Цялостната икономика на кипърските турци също е проблем в преговорите за уреждане на Кипърския въпрос. В конституцията на бъдещия обединен Кипър трябва да има клауза за балансиран бюджет, която да наложи фискална отговорност не само на федералното правителство, а и на автономните правителства на кипърските гърци и кипърските турци, смята финансовият министър на Кипър Харис Георгиадис.

Големият дълг на северната част на острова към Турция и неговото погасяване също е възлов въпрос при обсъждането от политици и икономисти на цената на обединението на страната. В бъдещата федерация кипърските гръцки данъкоплатци няма да бъдат натоварени с плащането и на този дълг, освен със своя заем към тройката международни кредитори, бе подчертано нееднократно в Кипър. “Вицепремиерът” на окупираната част Сердар Денкташ обаче заяви, че кипърските гърци не трябва да обръщат гръб на дълга към Турция, защото “кипърската гръцка страна е тази, която ни принуди да живеем в изолация и ни попречи да имаме контакти и да вземаме пари на заем от МВФ и Световната банка”. Денкташ смята още, че непризнатата държава трябва да има споразумение за митнически съюз и свободна търговия с Турция, подобно на споразумението между Турция и ЕС, за да може да стъпи на краката си. Финансовият министър на Кипър Харис Георгиадис пък поиска стрес-тестове за кипърските турски банки.

Развоят на всички тези процеси зависи от преговорите за решаване на Кипърския въпрос, които навлизат в най-интензивните си месеци. След двуседмичното им временно замразяване те се възобновяват в сряда /8 юни/.

Още за икономиката на Турция можете да разберете от коментара на изпълнителния продуцент на Bloomberg в Турция Симин Демокан пред Bloomberg TV Bulgaria