Мъжът, който обяви война на Франсоа Оланд

Допреди няколко месеца той беше съвсем неизвестен за обществеността човек. Но днес Филип Мартинес, който е ръководител на синдикалната организация General Confederation of Labour (Confédération générale du travail, или CGT) от около година, е в центъра на медийния интерес. Той е мъжът, който обяви (социална) война на президента Франсоа Оланд и премиера Манюел Валс. 

Той може да принуди двамата политици да се откажат от спорния законопроект за трудовото законодателство. Това би бил катастрофален сценарий за президента и премиера, които така биха загубили и нищожната запазена досега частица от авторитета си, пише в свой анализ Tagesanzeiger.

Едно е ясно – генералният секретар на CGT е твърдо решен да настоява за пълен отказ от текстовете на реформата и няма да се задоволи с нещо по-малко. За да постигне това, той тегли коз след коз от ръкавите си – първо демонстрации, след това, след като последователите му вече не са толкова многобройни на протестите, призовава към блокади на рафинерии, неколкократни стачки в областта на транспорта, а сега – дори изключване на ядрени централи.

Всичко това с една цел - да се парализира страната, и то само няколко седмици преди началото на Европейското първенство по футбол, което ако дотогава не се успокои ситуацията, може да се превърне в национална катастрофа. Докато останалата част от противниците на реформата вече са по-тихи – от т. нар. Frondeuren почти не се чуват протести, движението Nuit debout направо изчезна, а малко по-умереният съюз Force Ouvrière търси начин да се измъкне от трудната ситуация, от CGT правят точно обратното.

Неговият председател държи твърдо на своя план. „Докато правителството отказва да говори по въпроса, съществува риск, че мобилизирането ни ще се разширява още повече", заяви в сряда Мартинес в интервю за радиостанцията France Inter. Още през миналия уикенд той бе сниман, докато хвърля автомобилни гуми в огъня по време на бдение на неговия синдикат - също безпрецедентно действие за който и да е лидер на синдикат във Франция.

Предводителят на CGT, който се превърна в главен противник на правителството, знае много добре къде и как може да се намеси, за да причини сериозни щети. „Каза ли Оланд в своята програма, че ще нападне трудовото законодателство?“, попита в понеделник синдикалистът пред RTL.

Френското правителство възнамеряваше да прокара трудовите реформи самостоятелно или с подкрепата само на сравнително умерения синдикат CFDT (Френска демократична конфедерация на профсъюзите), докато CGT бе бързо пренебрегната, въпреки че тя все още е най-важният сред синдикатите във Франция.

Освен това изпълнителната власт допусна грешката да подцени Мартинес. При това неговото мълниеносно изкачване можеше да се предвиди от политическия свят предвид неговата интелигентност и умения. Преди две години името му дори не се появяваше сред тези на други лидери на CGT, които се изпокараха в спор кой да наследи поста на дългогодишния председател Бернар Тибо и как да свалят неговия приемник Тиери Липон.

Бавно, но сигурно Мартинес си проправи пътя напред, за да поеме през февруари 2015 г. поста на Липон – и то с негова подкрепа. След това – през април по време на конгреса в Марсилия, с голяма преднина бе утвърден на поста генерален секретар. Тогава той бе на 55 години.

За да поеме този пост, неуморимият работник обиколи за една година цяла Франция и посети най-вече местните синдикални групи. А това му спечели известна популярност в рамките на неговите екипи. „Филип е прекрасен и идва при нас, за да ни подкрепи на местно ниво", хвали го сътрудник в Марсилия.

С дългите си мустаци и гъсти вежди на често намръщеното му лице на външен вид ръководителят на синдикалистите изглежда като идеален лидер на CGT. Но за разлика от онова, което предполага външният му вид, той не произлиза от средите на работещата класа. Той започва кариерата си като инженер в Renault през 1982 година. Две години по-късно се присъединява към CGT. „Аз съм от военно семейство", подчертава синът на испански имигранти.

До 2002 г. Мартинес е бил и член на комунистическата партия. Тогава той връща членската си карта, без да се обоснове точно. Но той е мъж на убежденията, който си спечелва репутацията на добър преговарящ, докато е ръководител на федерацията на металурзите в рамките на CGT (2008 г. - 2015 г.).

По време на икономическата криза той взима активно участие в преструктурирането на автомобилната индустрия. Той се доказва и като надежден партньор на работодателите, особено при насочването на ултраляво настроените. „Това е човек, който познава добре света на предприемачеството и е работил там – нещо, което не се среща често сред профсъюзните лидери", казва един от преговорните му партньори по онова време.

На какво се дължи фактът, че откакто пое през февруари 2015 г. лидерството на CGT, най-старият профсъюз на Франция, той зае толкова твърда линия, доста раздалечена от социалния диалог? Линия, която по време на конгреса на CGT през април бе потвърдена. А тогава, поне на теория, Мартинес можеше да бъде по-мек предвид преизбирането му на поста.

Но бившият металург направи в Марсилия точно обратното. Той не осъди един провокативен плакат на подразделението на CGT Info'Com за предполагаемо „насилие от страна на полицията". Допусна агитация на агресивни активисти от подиума срещу „пресата в ръцете на капитала". В речите си той напада правителството и се дистанцира от CFDT за разлика от предишните лидери на CGT.

Зад тази втвърдена линия се крият отчасти действителни убеждения – Мартинес наистина е закърмен с идеята на левицата, но също така и с напасване към силите извън CGT, както и (да не се заблуждаваме) – тактика. От няколко години ултракрайната левица печели все по-силно влияние в този най-стар синдикат на страната, като сега тя представлява почти една трета от всички членове. По-рано делът ѝ бе 10 на сто.

„Ръководството е по-слабо и вече не е в състояние да държи изкъсо радикалните организации, както например химическото поделение в рафинериите", смята вътрешен за профсъюза източник, пожелал да остане анонимен.
За други наблюдатели Мартинес не е принуден да действа крайно, а съвсем съзнателно е взел избора да бъде такъв. Избирайки твърдата линия и ставайки хардлайнер, той успява да насочи всички членове на синдиката към обща цел - борбата срещу работодателите и предполагаемия неолиберализъм.

По този начин расте и влиянието на CGT, която след пет години на вътрешни спорове за наследника на Тибо и вътрешни афери бе отслабена значително. „Филип Мартинес се опитва да привлече и онези французи, които просто не са доволни от правителството. И се надява отново да спечели „пазарен дял за фирмата си“, смята Реймънд Суби, бивш консултант по социалната политика на президента Франсоа Оланд, а днес – председател на Alixio.

Със сигурност много неща са заложени на карта. От няколко години CGT губи влияние в „предишните си крепости“ при избора на делегати за представители в работническите съвети. Дори съществува възможността през 2017 г. тя да бъде детронирана от CFDT като „най-големия профсъюз в частния сектор“.

Имайки предвид факта, че склонният на реформи конкурент е по петите ѝ, на CGT не ѝ остава друго, освен да бъде по-крайна. Друго неизменно предимство на такова поведение – позволява на хората да забравят, че през 2012 г. CGT призова за избора на Оланд. 

Но това крайноляво поведение скоро може да опре до границите си. Не е ясно дали населението ще приеме в дългосрочен план всички тези блокади, макар че в момента обвинява правителството за тях. Освен това – един голям синдикат може да съществува само при условие, че прави и предложения.

В тази връзка – през 1990 г. и през 2000 г. CGT беше много активна. Тя е зад прокарването на редица социални закони. Но тези времена отдавна са минали. Предложената от Филип Мартинес „32-часова работна седмица“ едва ли е предложение, което може да се вземе на сериозно. А ако иска да гарантира оцеляването на CGT, новият ѝ генерален секретар трябва да разбере, че централата му не е машина, която трябва постоянно да казва „Не“.