Сърбия – по пътя на реформите

В края на март ще заработи регионалната платформа за търговия с ценни книжа SEE Link, която е създадена от борсите на България, Македония, Хърватия, Сърбия и Словения с подкрепата на финансиране от Европейската банка за възстановяване и развитие в размер на 540 хил. евро. Към нея се присъединява и борсата в Баня Лука, Босна и Херцеговина.

Осем финансови къщи от България ще се свържат с платформата SEE Link още в първия ден на операциите през март, като общо 387 ценни книжа ще са налични за търговия. По същото време ще бъде стартиран и индекс на сините чипове, наречен SEE LinкX, който се очаква да увеличи видимостта на локалните пазари.

Investor.bg и Bloomberg TV Bulgaria започват поредица от материали, които ще предоставят повече информация за местните пазари - от макроикономическите параметри до политическата обстановка и влиянието им върху пазарите.

Брутният вътрешен продукт на Сърбия за 2014 г. достига 43,87 млрд. долара по данни на Световната банка, което отрежда на страната 32-ро място от 48 държави в Европа.

Най-голям в сръбската икономика е секторът на услугите (51,1% от БВП), след него са индустрията с 38,5% от БВП и селското стопанство с 10,4%, като разпределението на икономиката по сектори е нормално за развиваща се икономика.

Сръбската икономика е значително по-голяма от икономиките на съседните ѝ балкански държави Македония, Албания, Черна Гора и Босна и Херцеговина, но същото може да се каже и за населението на страната, което надхвърля 7 млн. души. Брутният вътрешен продукт на България, както и на Хърватия, които също са балкански страни, но и членки на ЕС, е по-висок от сръбския, като го надхвърля с около 13 млрд. долара. Сръбският БВП на глава от населението достига 4245,54 долара през 2014 г.

Сърбия изнася основно превозни средства, електрически машини и продукти с по-ниска добавена стойност като зърно, плодове и зеленчуци и дрехи. Тези продуктови групи съставляват основната част от сръбския износ благодарение на чуждестранните инвестиции в производствения сектор, а най-много Сърбия изнася за Италия, Германия, Босна и Херцеговина, Русия и Румъния. Страната внася основно превозни средства, електрически машини, газ и петрол, като главните вносители в Сърбия са Германия, Русия, Италия, Китай и Унгария, показва справка със специализирания уебсайт за икономически данни Trading Economics.

Сръбската икономика стагнира през последното тримесечие на 2015 г. след три поредни тримесечия на ръстове по-рано през миналата година. След световната финансова криза от 2008 г. насам икономиката на балканската страна се представя колебливо, като на три пъти влизаше в рецесия. Последната рецесия продължи по-дълго, като през цялата 2014 г. сръбската икономика бележеше спадове. Средният темп на ръст от 1996 г. до 2015 г. е 0,69%.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.