Топлофикациите завършват 2015 г. с 93 млн. лева загуби

Топлофикационните дружества реализират загуби в размер на 93 млн. лева за 2015 г., съобщи по време на открито заседание в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) председателят на Асоциацията на топлофикационните дружества Илия Николаев. Той посочи, че оборотът в сектора възлиза на около 930 млн. лева.

Николаев коментира, че трябва да се промени моделът на ценообразуване на топлинната енергия и предложи създаването на работна група към енергийния регулатор, която да обсъди възможностите.

Председателят на КЕВР Иван Иванов припомни, че с ценовото си решение от 1 октомври 2015 г. регулаторът не е отчел цялостното намаление на цената на газа, за да подкрепи топлофикационните дружества. Представителите на топлофикациите признаха, че в резултат на това загубите са два пъти по-малки.

По време на заседанието беше обсъдено предложението на енергийния регулатор за намаляване на цената на парното и топлата вода от 1 април, след като държавният газов доставчик "Булгаргаз" предложи цената на газа да се понижи с малко над 23 на сто през второто тримесечие на годината. Работна група на КЕВР подкрепи това искане.

Експертите посочиха, че цената на природния газ се определя на базата на много компоненти, сред които цената на алтернативните горива, на транзита през Румъния, валутният курс и прогнозните количества газ, които ще бъдат закупени. Тези данни са коректно представени от "Булгаргаз", посочиха от регулатора.

Тази добавка трябва да бъде стимул за въвеждане на модерно и чисто производство, посочи Илина Стефанова от EVN Топлофикация. Тя допълни, че при това положение не бива размерът ѝ да се обвързва с цената на първичното гориво.

От топлофикациите във Враца и Бургас посочиха, че определените от КЕВР нови цени ще влошат финансовите им резултати. Цената на топлинната услуга за Топлофикация Бургас е една от най-ниските в страната и по тази причина в последните месеци дружеството задлъжнява силно към държавата и контрагентите, посочи представителят на дружеството Христин Илиев.

Представителите на бизнеса, които участваха в заседанието, заявиха, че точно сега е моментът за премахването на кръстосаното субсидиране в сектора. Константин Стаменов посочи, че цената на електроенергията от когенарациите, изкупувана при преференциални условия, е средно около 140 лева за мегаватчас, тоест два пъти над пазарната цена. Цената на топлоенергията пък е между 60 и 70 лева за мегаватчас, което е близо до пазарното ниво.

Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България отчете, че цената на електрическата енергия като цяло е оскъпена с 285 млн. лева за регулаторния период от изкупуването на електроенергията от когенарациите при преференциални условия. Той посочи, че цените на парното и топлата вода са субсидирани, заради което бизнесът настоява КЕВР да не променя цената на топлоенергията, а целият ефект от по-евтиния газ да се насочи към намаление на цената на електроенергията.

Националният омбудсман Мая Манолова попита по време на заседанието защо цената на природния газ ще намалее с 23,02%, а средното намаление на цената парното ще бъде в рамките на 15,32%. Иван Иванов посочи, че това е направено с цел да остане "малък буфер", който да не позволи на топлофикационните дружества да настояват за поскъпване на услугата при евентуално повишение на цената на газа с 4-5% през следващите месеци. По този начин има предвидимост на цената на топлофикационната услуга, обясни председателят на енергийния регулатор.

Цените на природния газ и на парното и топла вода за второто тримесечие ще станат ясни след закрито заседание на КЕВР на 31 март. До 28 март от регулатора очакват писмени становища на заинтересованите страни.