Как изглежда профилът на бедността в България

В рамките на ЕС е прието делът на бедните лица да се измерва посредством линия на бедност, чиито размер се определя ежегодно в зависимост от промяната на доходите в цялото общество. Затова говорим за относителна бедност (спрямо нивото на доходите в едно общество), а не за абсолютна бедност, базирана на сума, необходима за задоволяване на основни жизнени нужди. Как става това:

1. Определя се нивото на медианния доход. Това е доходът, който разделя домакинствата на две равни групи: 50% от тях получават под въпросния доход, а останалите 50% - над него. Медианният доход за страната ни (за едно лице) през 2013 г. е 6 475 лв. годишно или около 540 лв. месечно.

2. Линията на бедност за страната (както и за всяка една от областите в нея) се определя като 60% от нивото на така изчисления медианен доход. По този начин линията на бедност за страната ни през 2013 г. е 3 885 лв. годишно или 323,75 лв. на месец за едно лице.

Последните данни на НС

За 2013 г. линията на бедност у нас е 3 885 лв. годишно и съответно 323,75 лв. месечно. Статистиката сочи, че при тези стойности бедни са били 1 578 300 души, което е 21,8% от населението. Това означава, че всеки пети в страната е в риск от бедност. На областно ниво линията на бедностт варира от 2 097 лв. годишно (175 лв. месечно) в област Кърджали, до 5 918 лв. годишно (493 лв. месечно) в София (столица).

Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че бедността е най-често срещана сред възрастните едночленни домакинства (особено сред възрастните жени), самотните родители с деца, както и при домакинства с три и повече деца.

Бедност и образование

Данните на НСИ показват, че образованието продължава да бъде основен определящ фактор за нивото на доходите на работещите. През 2013 г. бедни са едва 1,5% от работещите висшисти и 8,5% от работещите лица със завършено средно образование. От завършилите основно образование бедни са малко над една трета от работещите (34,5%), а от хората с начално или никакво образование бедни са близо две трети от работещите (63,5%).

Бедност и икономическа активност

Според икономическата активност статистиката обособява пет групи лица – заети, незаети, безработни, пенсионери и други неактивни лица.

Данните показват, че най-застрашени от бедност са безработните лица, като на практика всеки втори безработен е беден. На другия полюс са заетите, при които рискът от бедност е едва 9,2%. Това, обаче, е най-високата стойност от 2005 г. насам и означава, че делът на работещите бедни се увеличава. Вероятността работещите на непълно работно време да попаднат сред бедните е около 3 пъти по-голяма, отколкото работещите на пълен ден.

След икономически неактивните лица с най-голям риск от бедност са незаетите лица. Това са лица, които не си търсят активно работа (за разлика от безработните), тъй като нямат желание или възможност да работят. Делът им през последните години намалява, като за 2013 г. се установява на 29,3%.

Бедност и възраст 

Съвсем очаквано, най-нисък е делът на бедните сред трудоспособното население на възраст между 18 и 64 години - 18,9% през 2013 г.

Интерес представляват другите две възрастови групи. През 2005 и 2006 г. най-голям дял бедни е имало сред децата (лицата на възраст до 17 години). От 2007 до 2010 г. тази тенденция се обръща и вече това са възрастните над 65 години. През 2011 г. стойностите им се изравняват – 28,2%, а през следващите две години отново повече деца се оказват в риск от бедност. През 2013 г. делът на бедните до 17 години е 31,7%, а на хората над 65 години – 22,6%. Тази разлика от 9,1 процентни пункта е най-голямата за последните години, като единствено през 2009 г. тя е била по-голяма, но с обратен знак, най-вероятно поради замразяването на нивото на пенсиите през кризисните години и увеличаването на детските надбавки в същия период.

Бедност и социална защита

Системата за социална защита, която включва социални трансфери под формата на пенсии, обезщетения, социални помощи, семейни помощи и добавки, играе важна роля за нивото на бедността и броя хора, попадащи в риск от бедност.

За 2013 г. данните сочат, че без социалните трансфери делът на бедните лица би бил 46,2%, което е повече от два пъти от регистрираната за годината стойност от 21,8%. Тоест, ако не се отчитаха тези трансфери, близо всеки втори, а не всеки пети у нас щеше да е беден.

С най-голяма роля за ограничаване на бедността са пенсиите. Ако включим средствата, получени от пенсии, и изключим останалите социални трансфери, делът на бедното население би бил 27,3%. От 2010 г. насам влиянието на пенсиите като трансфер, ограничаващ бедността, постепенно се засилва.