Бюджетната комисия прие законовите промени за вкарване на временен синдик в КТБ

Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание прие на второ четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, който предвижда създаването на фигурата „временен синдик“ и последващото му назначаване за постоянен. С нормативния акт се дава възможност и лица, притежаващи международен опит в банкови фалити, да съветват или да се включат в работата на временния синдик.

„Промените бяха приети с почти пълен консенсус“, коментира пред журналисти председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова след края на заседанието. Тя визира представителите на „Атака“, които не подписаха споразумението, подкрепено от останалите парламентарно представени партии в края на миналата седмица.

Припомняме, че миналата седмица премиерът Бойко Борисов изрази опасенията си за разграбване на Корпоративна търговска банка (КТБ), чийто лиценз беше отнет в края на миналата година. Той поиска назначаване на временен синдик в банката, а Фондът за гарантиране на влоговете в банките подаде и искане в Софийския градси съд. Съдът обаче отхвърли искането, заради което законодателите пристъпиха към спешни законови промени, въпреки че още не е приключило делото на основните акционери в банката срещу решението на БНБ за вземането на лиценза ѝ.

„Безвремието между отнемането на лиценза и обявяването на банка в несъстоятелност вече не може да продължава“, защити Стоянова поправките в Закона за банковата несъстоятелност.

Текстовете ще се гледат от Народното събрание утре, каза Менда Стоянова и изрази увереност, че те ще бъдат приети. Така дори до края на другата седмица ще има възможност временен синдик да влезе в КТБ.

Със съгласието или по предложение на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките временният синдик ще може да възлага на лица, притежаващи международен опит в разследване на банкови фалити, да извършват действия по проследяване и да препоръчват на временния синдик на действия за запазване и връщане в имуществото на банката.

„Във ФГВБ има постъпили четири или пет оферти“, коментира в тази връзка Стоянова. Две компании дори предлагат заплащането да се извърши след постигнати резултати по работата за връщането на съответните суми на КТБ.

Регистърът на синдиците, който води Българска народна банка и от който ФГВБ може да избира и назначава синдици, няма да бъде публичен, уточни Стоянова след въпрос на телевизия Bulgаria On Air. Сред предложенията за изменение в Закона за банковата несъстоятелност бе именно този регистър да стане публично достояние.

По време на дискусиите Мартин Димитров от Реформаторския блок направи предложение временният синдик да представя ежеседмични отчети за дейността си, в които описва всички свои действия в изпълнение на правомощията си, с изключение на информацията, защитена със закон. Той предложи отчетите на синдика да постъпват не само във ФГВБ и при министъра на финансите, но и в Комисията по бюджет и финанси към парламента.

Сред предложенията му бе и защитената информация да се внася в секретната секция на НС. Йордан Цонев от ДПС обаче контрира Димитров с аргумента, че народните представители нямат право на достъп до банкова тайна. „Дори и прокуратурата трябва да поиска достъп до разкриване на банкова тайна“, допълни Цонев. В крайна сметка предложенията на Димитров не бяха приети.

В дневния ред на заседанието на бюджетната комисия не попадна сигналът на мажоритарния акционер в КТБ „Бромак“, според когото промените в Закона за банковата несъстоятелност противоречат на Конституцията и на множество европейски директиви. На журналистически въпрос обаче Менда Стоянова отговори, че не счита поправките за незаконни, въпреки че не се е запознала със становището на „Бромак“.

По отношение работата на квесторите в КТБ председателят на бюджетната комисия обясни, че те съгласуват действията си с Управителния съвет на БНБ и напомни за писмото, което те разпространиха до обществеността в края на седмицата.

Дискусията относно законността на цесиите и прихващанията, които квесторите са правили в периода от поставянето на КТБ под специален надзор до приемането на промените в Закона за банковата несъстоятелност през ноември миналата година, чрез които цесиите и прихващанията бяха обявени за недействителни, тепърва ще се доизяснява юридически, поясни Стоянова.

Промените предвиждат още Законът за банковата несъстоятелност да се прилага за висящите дела, образувани по искане на БНБ, касаещи чл. 37, ал. 2 от Закона за кредитните институции, а именно – искането от страна на БНБ до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност на банка.

Законът ще се съблюдава и при оспорване на индивидуални административни актове на БНБ по чл. 36 от Закона за кредитните институции, който определя при какви случаи централната банка е длъжна да отнеме лиценз на банка.

Целта на промените явно е да се избегне казус, при който тече обжалване на отнетия лиценз, а това забавя произнасянето на съда по обявяването на банката в несъстоятелност.

Всичко по казуса с КТБ можете да проследите тук

Свързани компании: