Българите пак най-застрашени от бедност в ЕС

България остава държавата в Европейския съюз (ЕС) с най-висок дял на населението в риск от бедност и социално изключване, сочат данните на европейската статистическа служба Евростат.

През 2012 г. 49,3% от българите са били в риск от бедност и социално изключване, като спрямо 2011 г. е отчетен слаб ръст. В риск от бедност са били 45,6% от пълнолетните българи, 52,3% от децата до 17 години и над 59% българите над 65 години.

Румъния е на второ място в негативната класация – през 2012 г. 41,7% от населението на северната ни съседка е било в риск от бедност и социално изключване. Следват Латвия (36,2%), Гърция (34,6%), Литва, Унгария и Хърватска (по 32%).

Най-нисък е делът на населението в риск от бедност и социално изключване в Холандия – 15%, следвана от Чехия – 15,4%, и Швеция – 15,6%.

Най-рязък ръст на дела на населението в риск от бедност и социално изключване се наблюдава в Кипър и Гърция. Намаление е отчетено само в Латвия – с 3,9 процентни пункта за една година.

Близо 70 на сто от населението на България е изпитвало затруднения да покрие извънредните си разходи през 2012 г., показват още данните. Средното ниво за ЕС е 40 на сто, като най-нисък е делът им в Скандинавските държави. Лидери сме и по дял на населението със съществени материални затруднения – 45%.

Евростат отбелязва, че децата са най-застрашени от бедност и социално изключване в ЕС в сравнение с останалите групи граждани. Обратното се наблюдава само в Дания, Германия, Естония, Гърция, Словения и Финландия.

През 2012 г. 17 на сто от населението на ЕС е било в риск от бедност или социално изключване след социалните трансфери, което означава, че доходите им са под национално определените линии на бедността.

Най-голям дял на населението в риск от бедност след социалните трансфери е отчетен в Гърция (23,1%), следвана от Румъния (22,6%), Испания (22,2%) и България (21,2%),  най-малък – в Чехия (9,6%), Холандия (10,1%), Дания (13,1%), Финландия и Словакия (по 13,2%).

Над 10 на сто от населението на ЕС живее в домакинства с ниска интензивност на труд, т. е. с непостоянна заетост, на непълно работно време и т. н. (трудоспособните членове на домакинствата са работили на по-малко от 20% от потенциала им през последните 12 месеца). За България делът на това население е над 12 на сто.