Бизнесът и синдикатите не се разбраха за Бюджет 2014

Спор за равнището на минималната работна заплата и начина на определянето й се оформи на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество между работодатели и синдикати. Социалните партньори обсъждат днес предложения проект на държавния бюджет за догодина и бюджетите на НЗОК и ДОО.

Бизнесът се противопостави на ръста й от 310 лв. на 340 лева от 1 януари, а синдикатите подкрепиха намерението на управляващите за ново увеличение.

Двете страни застанаха на противоположни позиции и за максималния осигурителен доход, който се предвижда да нарасне на 2400 лева от 1 юли. Така на практика ще се увеличи и максималната пенсия - от 770 лева на 840 лева. Работодателите не подкрепиха увеличението, а синдикатите го определиха като "предпазливо".

Единодушие обаче постигнаха бизнесът и синдикатите, като не застанаха зад предложението на управляващите да отпадне възрастта при пенсионирането на военните, като остане единствено условието за 27 години осигурителен стаж.

Вицепрезидентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов все пак призова да се мисли кои от заетите в сектора за сигурност трябва да се пенсионират по-рано. Нашата теза е, че трябва да се прилага диференциран подход, посочи той.

Асоциацията на индустриалния капитал подкрепи данъчната стабилност при ниски равнища на данъчните ставки, но смята, че предвижданият ръст от 1.8% е оптимистичен. По думите на председателя й Васил Велев е реалистично прогнозата за икономически растеж за догодина да е 1.3-1.5%. Все пак Велев посочи, че при благоприятни условия за износа и ако има резултат от мерките за подобряване на бизнес средата, може да се реализира и прогнозираният от правителството ръст на БВП. АИКБ подкрепи намаляване на дефицита с 0.2% до 1.8% за 2014 г. Велев отчете плахи тенденции за пречупване на тренда по отношение на заетостта и посочи, че за първи път от няколко години работодателите говорят за назначаване, а не за съкращаване на хора.

Асоциацията на индустриалния капитал подкрепи и намаляването на бюджетите на ведомствата. Велев изброи 10 неща, които бизнесът не одобрява. На първо място той посочи нарастването на минималната работна заплата, като заяви, че при 20% реално неработещи в трудоспособна възраст не е решение да се казва - затворете предприятието, щом не можете да плащате новия й размер.

Бизнесът се противопоставя още на предложението и догодина да плаща първите три дни болнични на служителите си и смята за недостатък липсата на промяна в т. нар. клас за прослужено време.

Велев изтъкна, че има огромен натиск да се увеличават инвалидните пенсии, които надминавали 900 000. Против сме професии работещ инвалид, работеща майка, професия безработен, изтъкна той. По думите му 24-те месеца майчинство не дават търсения ръст в раждаемостта, а освен това майките получават още два месеца платен отпуск.

Николай Ненков, вицепрезидент на КНСБ, изрази подкрепа за индексирането на пенсиите по т. нар. швейцарско правило. Той обаче изтъкна, че не се чувства да има нарастване на доходите в бюджетните сфера, а това е едно от основните искания на синдикатите. Освен това са заложени около 21 млн. лева по-малко за заплати, тоест, ако има ръст на възнагражденията, той ще е за сметка на съкращения. Ненков поиска да се заложи държавна подкрепа за три държавни дружества - БДЖ, НЕК и "Български пощи".

Здравната каса е "пробита" система, държавата да се оттегли от управлението и да участва само пропорционално на средствата, които допринася, предложи изпълнителният председател на Българската стопанска камара Божидар Данев.

Той заяви, че в проекта за бюджета на държавата за догодина прозира политически ангажимент. По думите му политиката на правителството трябва да бъде все повече хора да получават заплати, а не все по-малко хора да вземат по-високи заплати. БСК подкрепя мерките за запазване на финансовата стабилност и навременното изплащане на дължимото на държавата към бизнеса, както и ограничаването на "административния произвол върху бизнеса", но също смята, че заложеният растеж от 1.8% от БВП е оптимистичен.

Категорично не приемаме административното увеличение на минималната работна заплата с всичките последствия, което е в противоречие с обявените намерения за разкриване на нови рабoтни места, каза Данев.

Състоянието на НЗОК президентът на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев определи като нелекуване на заболяването и даване на болкоуспокояващи.  Тренчев посочи три основни проблеми в здравеопазването - огромен брой неплащащи здравни вноски, огромно количество болници и липса на ясна електронна система, която да дава информация в реално време какво става в здравеопазването. Тренчев не се изненадвал, че работодателите не подкрепят увеличаването на минималната работна заплата. Всеки лев в чужд джоб за тях е лична обида, посочи той.

И синдикатите, и работодателите обаче поискаха конкретни мерки за повишаване на събираемостта на здравни вноски.

Още новини за България четете в Dnes.bg