Й. Цонев: Законът за офшорките може да послужи и на други европейски страни

Българският закон за офшорките може да послужи и на други европейски страни. Това каза председателят на бюджетната комисия Йордан Цонев, който представи внесения от него и от Делян Пеевски законопроект.

Пеевски не дойде на дискусията.

Цонев представи проекта, като изтъкна, че по темата за офшорните зони се води дебат на ниво Европа. Стремежът е да се ограничи влиянието на икономическите структури, които наричаме офшорни фирми.

Изследванията показват, че това нанася вреди на бюджетите на съответните страни, на инвестиционния процес, в криминален план води до пране на пари и финансиране на терористични организации.

Ние откликнахме на този дебат. Направихме законопроект, въпреки че материята е доста сложна. Има различни данни за вредите, които понасят бюджетите заради фирмите, регистрирани в тези зони и те са трилиони за държавите в ЕС.

Данните, макар и неофициални, показват 13 - 14 млрд. лв. загубени за бюджета по време на прехода в България.

Целите, които си поставя законопроектът, са в две направления. Първо, да се въведе забрана офшорки да осъществяват дейност в най-значимите сфери на икономиката и да се набележат мерки срещу отклоненията от данъчното облагане. В проекта има 20 точки, в които се забранява дейността на офшорни компании: участие в конкурси по ЗОП, приватизация, концесии, лицензи за всякакви кредитни институции, застрахователна дейност, мобилен оператор и други. Дружества от офшорни зони няма да участват в издаването на вестници.

Цонев изтъкна, че в проекта има пропуски - например офшорни компании могат да регистрират дружество в България и това отваря вратичка законът да се заобиколи, но този пропуск ще бъде коригиран. Не е предвидена наказателна разпоредба по точка 20 от забраните - за вестниците. Там ще допълним адекватна санкция.

"Не крия своите надежди и очаквания, че този закон може да послужи и на другите европейски страни, на които им липсва такова законодателство", каза Цонев.

Доколкото препоръката на ЕК е да има цялостни правила за сектора, ние се опитваме да съберем тези правила, а не те да са разхвърляни по различни закони. „Не виждам опасност инвестиционни посредници да купуват акции на борсата. Но ако става дума за забранените сектори, няма да се допускат изключения“, твърди Цонев.

С така предложения режим няма да бъде засегнат реален бизнес, заяви зам.-министърът на финансите Людмила Петкова.

Владислав Горанов и Менда Стоянова поискаха Министерството на финансите да даде официално становище по проекта. Людмила Петкова, заяви, че лично тя одобрява проекта. Но официално становище на МФ към момента няма.

Взето е становище на министър-председателя, на министъра на финансите и на правителството, отговори Йордан Цонев. „Дори някой да внесе отрицателно становище, можем да внесем така проекта и да питаме кой е общественият интерес. Има някаква част от обществото, която да се противопостави офшорки да участват в обществени поръчки, приватизация, концесии? По коя точка няма обществен консенсус за забрана?“, попита председателят на бюджетната комисия.

В отговор на депутатски въпрос Цонев каза, че сделката за фонд "Доверие" не би била възможна, ако е имало такъв закон. Той буквално каза, че законът „слага кръст” на сделката.

Комисията прие на първо четене проекта, въпреки че от ГЕРБ поискаха гласуването да бъде отложено, докато Министерството на финансите не даде официално становище.