Смартфоните и мобилното банкиране са новото поле за телефонни измами

Той обясни, че се наблюдава ръст на създаването на фалшиви сайтове, фишинг съобщения в световен мащаб, тъй като киберпрестъпниците се адаптираха към условията на пандемия с повече дистанционна работа и онлайн търговия.

Въвеждането на двуфакторна верификация от банките в България е спомогнало на намаляване на измамите, но хакерите вече се опитват да заобиколят тази защита като подлъгват потребителите да споделят освен банковите си данни и SMS кода, който им е изпратен от банката.

"От началото на август имаме и нова атака - хора се обаждат и се представят като банкови служители. Обясняват че потребителите имат вирус в телефона, превеждат се суми от тяхната банкова сметка, и трябва да инсталират приложение за отдалечен достъп на техния смартфон. Така хакерите има пълен достъп до мобилния телефон на жертвата - могат да виждат получаването на съобщения, могат да отварят приложенията за онлайн банкиране", разкри експертът.

Светлин Лазаров съобщи, че вече има случаи на източване на сметки, като измамниците държат жертвата на телефона, за да не могат да видят какво се случва със сметките им и да реагират.

Той съветва потребителите да не инсталират никакви приложения за отдалечен достъп на мобилните си телефони.

"Ако едни атаки вървят добре в България, това не означава че са добри в Западна Европа. Хакерите изследват конкретните страни, които ще бъдат подложени на атака. В България добре направени са атаките, които са подготвени на български език. Добрата употреба на кирилица създава едно доверие в жертвата", поясни представителят на ГДБОП.

При онлайн платформите за търговия честа измама е хакери да се свържат с продавача и след като изявят интерес за закупуване на стоката да предложат услуга за сигурна доставка. След отварянето на сайт, който прилича на спедиторска фирма, се изисква въвеждането на данните на банковата карта на продавача. "Така се дава абсолютен достъп до средствата по картата", каза още Лазаров.

Експертът предупреди потребителите много да внимават къде и на кого дават данните от картите си – номер на картата, дата на валидност, на кого се води, както и да не споделят CVV кода на картата с почти никого.

ГДБОП е провела срещи с онлайн търговските платформи и е започнала съвместна кампания за поставяне на информационни банери за измами на различните интернет портали.

Компрометирането на бизнес кореспонденцията на компании остава най-мащабният тип атаки в България - почти всяка седмица има случаи на неправомерно влизане в служебните пощи на големи компании и подмяна на фактури за плащане.
"Щетите възлизат от 100 хил. до 3 млн. лева, даже и повече. Това не са единични хакери, а организирани групи“, коментира Лазаров.

Той потвърди, че има измами и във финтех сектора, като те са по-чести в Западна Европа, отколкото в България.

"Създават се фалшиви платформи за търговия с финансови инструменти с фалшиви кол центрове, сметки и средства по тях. На потребителя се представят документи за фиктивна търговия, а когато жертвата поиска да си вземе парите, връзката с платформата прекъсва“, разказа Лазаров.

По думите му, пдобни измами има и в сектора на криптовалутите. "Хората инвестират не малки суми пари там и в един момент разбират, че са били измамени", добави експертът от ГДБОП и заяви, че в повечето случаи парите са преведени в страни извън Европейския съюз, където юрисдикцията и контактите на ГДБОП са доста ограничени.
Лазаров смята, че всяка година трябва да се актуализира нормативната уредба за хакерските атаки, тъй като измамите също се развиват.

Повече за новите финансови измами и как да се предпазите от тях, какви мерки се вземат за тяхното предотвратяване, как финансовите институции защитават клиентите си, може да гледате във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.