Спирането на линии на БДЖ е форма на абдикация на държавата от ролята й на социален фактор, пише в свой коментар Петър Кичашки, анализатор в Института за модерна политика.
Железниците не може и не трябва да се разглеждат само в приходно-разходен план, защото БДЖ не е просто компания, а е инструмент на държавата и трябва да работи като такъв. Претекстът да бъдат закривани линии на БДЖ е, че няма пари – не достигали 40 млн. лв. Това е дълбока лъжа.
Съкращаването на 1500 души и изолирането на десетки малки градове и села от големите общински и областни центрове се случва не заради недостиг на такива средства. Никой не може да ме убеди, че държавата не може да си позволи 40 млн. лв. за нещо от такава важност.
Само субсидията на ГЕРБ до следващите парламентарни избори ще е над 40 млн. лв. Линиите са на загуба - това не е аргумент да ги закрием. В последните години и държавата е на загуба. Имаме системни дефицити - повече разходи, отколкото приходи в бюджета. Но нали няма да закриваме държавата?
Унищожението на БДЖ се случва заради тоталната абдикация на държавата като фактор в обществените отношения. Парите нямат нищо общо, само разумът или по-скоро липсата на такъв са решаващи в случая.
Железниците неслучайно са държавни и неслучайно държавата ги разглежда като елемент от националната сигурност. Този вид транспорт има особен статут и трябва да се разглежда цялостно. БДЖ не е просто стопанско предприятие, за което можем да кажем с лека ръка – не печели, значи да го закрием.
Безобразие е, че 1500 души ще останат на улицата. С право те ще протестират и ще правят всичко възможно това безумие да бъде спряно.
Но има и друга гледна точка към цялата тази ситуация. Според българската Конституция един от принципите на държавата е тя да бъде социална. Тази социалност не се изчерпва само до социални и здравни осигуровки. Смятам, че функционирането на БДЖ е един от елементите на социалната държава.
Железниците са именно онзи инструмент, който на най-ниска цена и с най-високо ниво на сигурност осигурява правото на придвижване на гражданите. Точно този вид транспорт на места е не просто най-удобният, но и единственият възможен за хората в малки населени места, които живеят в хронична бедност.
Държавата трябва да бъде онзи гарант, който да подпомага премахването на социалната изолация, да ограничава разделението и сегрегацията. Вместо това с акта на управляващата четворна коалиция за спиране на "най-нерентабилните" линии държавата прави точно обратното. Тя се превръща в една от причините за наличието на социално неравенство, изолация и бедност в малките населени места. Вместо да подпомага по-пълноценното участие на тези населени места в обществения живот, държавата в лицето на управляващите играе ролята на техен унищожител.
Не вярвам на приказките на властимащи, че в населените места, които остават без влакове, има възможност и за алтернативен транспорт. Много е лесно да правиш такива калкулации от кабинета си на жълтите павета, докато заплатата ти е с четири, пет или повече цифри. Защо кабинетните сметкаджии не отидат в малките населени места, които остават без влакове и не обяснят на хората, че алтернатива има и вече ще дават двойно и тройно повече, за да идат на училище или на работа?
Когато обувките ти струват повече, отколкото хората в малките населени места изкарват за месец, е трудно да разбереш, че за тях алтернатива всъщност няма. Управляващите, залисани в трупане на пари, уреждането на близки по етажите на властта и нагласяването на обществени поръчки, не виждат, че държавата тъне в унизителна бедност.
Не разбират, че в малките населени места тази бедност има епидемичен характер. Не осъзнават, че да вземеш на голия скъсаната риза от гърба е много по-жестоко, отколкото да направиш магистралата не с шест, а с четири платна.
БДЖ е елемент не само от националната сигурност, но и от социалната отговорност на държавата. В този смисъл спирането на влаковете е престъпление. Просто не е вярно, че линии следва да се затварят, след като няма бюджет за БДЖ. Управляващите са длъжни да намерят средства или да направят така, че превозвачът да изкарва повече.
Защо от години се строят само магистрали, околовръстни, спортни зали и метростанции, а не се инвестира и лев в БДЖ? Железниците са предпочитани основно от хора, които не могат да си позволят друг вид транспорт. Просто БДЖ е в много лошо състояние, влаковете са стари, а пътуването е бавно и некомфортно. Който може да си го позволи, пътува с автобус.
Да, но това е поправим дефект. Необходимо е държавата да инвестира в нови влакове и линии, които да позволяват по-бързо и по-удобно придвижване. Щом има пари за магистрали, значи и за БДЖ могат да се намерят. Когато инвестираш в жп превозвача, го превръщаш в предприятие, конкурентно на автобусния транспорт, следователно му докарваш повече приходи, следователно то не фалира.
Дали обаче зад съзнателното дългогодишно игнориране на БДЖ не прозират интересите на автобусните лобита? Дали зад тази офанзива за доубиване на БДЖ не стои опит компанията да се приведе в състояние на безпомощност, за да се появят добре познати "експерти", които да обяснят, че единственият начин да се спаси превозвачът е да се приватизира?
Ако причината за спиране на влакове е амбицията за приватизация на безценица на най-апетитните активи на БДЖ, то това не е просто престъпление. Това би било държавна измяна, която има за цел да унищожи държавността и да подчини страната на приближени до властта "инвеститори".
Унищожаването на БДЖ е един от инструментите за съзнателно превръщане на нашата държава в територия, която се експлоатира от безскрупулни лобисти и международни фактори, за да се превърне България в „памуковото поле“ на Европа. Ако сте съгласни да сте роби... позволете им да ви превърнат в такива. Ако не сте съгласни обаче – покажете го, идват избори, призовава анализаторът.