Визия и прогнозируемост на здравните реформи поискаха представители на сектора

Здравните реформи трябва да имат визия и прогнозируемост, а промените следва да бъдат дискутирани със заинтересованите страни до постигане на консенсус. Това бе основното послание, което участниците в Здравен дебат на Puls.bg и Клуб Investor.bg отправиха към законодателя в лицето на Министерството на здравеопазването.

Здравното министерство е отворено за дискусии по законовите промени в здравеопазването, защото е наясно, че нищо в сектора не може да се налага императивно без консенсус, заяви заместник-министърът на здравеопазването Ваньо Шарков, който взе участие във втория Здравен дебат на тема "Промените в здравния сектор – една година на предизвикателства и възможности", проведен днес. Дебатът протече в два панела – посветени съответно на болничната помощ и на лекарствената политика. 

В рамките на дискусията, посветена на проблемите на болниците, участие взеха председателят на Българския лекарски съюз д-р Венцислав Грозев, доц. д-р Иван Костов - директор на първа АГ „Света София”, д-р Иван Маджаров – председател на Българска болнична асоциация, проф. д-р Тома Пожарлиев, почетен председател на медицинския съвет на МБАЛ „Доверие”. В техните изказвания прозвучаха както критики, така и оптимизъм по отношение на пътя на реформата.

Д-р Ваньо Шарков коментира, че в политиките си министерството акцентира не върху пазара на болнични услуги, а върху качественото лечение на пациентите. Той бе категоричен, че не се предвижда закриване на болници, а ще има такива, които ще ползват средства от публичния фонд, и други, които няма да могат.

Председателят на БЛС д-р Венцислав Грозев изрази опасенията си за опитите за нарушаване на договорното начало в здравеопазването. Той бе категоричен, че няма да отстъпи от позицията, че се прави опит да се изхвърли БЛС от преговорите по Рамковия договор с решението Надзорният съвет на Касата да определя обеми медицински дейности и цени. Не може касата да определя обеми, цени, санкции, които по закон са вменени на съсловната организация, посочи Грозев. И отново попита кое налага това да се случи.

Председателят на Българска болнична асоциация д-р Иван Маджаров застъпи позицията, че всички промени в сектора трябва да бъдат комплексни, а не да решават фискални или други проблеми. За него основното в здравните реформи е да има визия и прогнозируемост. Според Маджаров следва да се преразпределят отговорностите между участниците на здравния пазар, така че да се осигури спокойствие за системата и добро здравеопазване за пациентите в рамките на наличните средства. Основен критерий за качеството на болничното лечение са пациентите, категоричен е той.

Оптимистичен в коментара си бе проф. д-р Тома Пожарлиев, според когото днес здравеопазването ни като цяло е коренно различно отпреди десетилетия - работи се с качествени консумативи, лекарите имат възможност да специализират в чужбина, остойностени са клиничните пътеки „неточно и неправилно”, но вече имаме болници, в които се работи на ниво, каза той. По думите му у нас всеки пациент лесно може да се свърже с добър специалист и да бъде лекуван на високо ниво, което не е така в Западна Европа или САЩ например. По думите му там се чака много, а тук лекарите нямат лимит и могат да приемат много пациенти. Трябва да се изчистят обаче течовете и кражбите в болниците, но здравната реформа е на прав път, смята проф. Пожарлиев.

Доц. д-р Иван Костов подчерта, че парите за здраве са недостатъчни, но открои и наболелите проблеми - от години има официално доплащане за здраве под масата, което в частните болници намалява, но в държавните проблемът се задълбочава. Монополът на НЗОК е друг важен проблем, подчерта той и допълни, че когато има конкуренция в лицето на повече от един платец, това във всички случаи е нещо хубаво. Сред големите проблеми остават недофинансираните клинични пътеки и липсата на Национална здравна карта, която да регулира мащаба на болничните заведения.

Вторият панел на Здравен дебат, посветен на лекарствената политика, събра на едно място представители на двете фармацевтични асоциации – Българска генерична фармацевтична асоциация (БГФармА) и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM). В дискусията участие взеха и проф. Илко Гетов, председател на Български фармацевтичен съюз и Анета Пиперкова, която разкри възможностите на персонализираната терапия у нас.

Владимир Афенлиев, заместник-председател на Българска генерична фармацевтична асоциация (БГФармА), открои като основен проблем липсата на последователност в лекарствената политика.

„Очакваме предвидимост, дългосрочни промени и цели, защото в противен случай индустрията не може да отговори на промените и от това ще пострадат пациентите”, посочи той. Афенлиев подчерта, че наредбата за отстъпките като цяло се подкрепя от генеричната индустрия, защото въвежда по-справедлив принцип за предоставянето им от фармацевтичните фирми. Първоначалното предложение не беше икономически обосновано, коментира той.

„Индустрията отговорно участва в процеса на компенсиране на публичния фонд чрез отстъпки, за да се предотврати недостиг на медикаменти”, каза от своя страна Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM). Той обаче акцентира, че това е много „тежко бреме за индустрията” и ще има своите последици.

„Възможно е да се стигне до липса на лекарства на нашия пазар заради наложените промени”, потвърди опасенията Денев. Административните мерки крият своите рискове и тепърва предстои да видим колко сериозни са те, допълни още той. И обърна внимание, че промяната е наложена императивно и почти без договаряне. Той обаче изрази надежда за постигане на бъдеща договореност, която да даде време за прогонозируемост.

Проф. Илко Гетов, председател на Български фармацевтичен съюз, маркира някои от проблемите, които отсега вижда по отношение на лекарствата в бюджета на НЗОК за следващата година. Сред тях са липсата на достъпност до лекарства по Здравна каса, липсата на мерки, които да стимулират аптеките да сключват договор с НЗОК заради натиска на цените надолу. Пациентите продължават да доплащат почти 60% от джоба си за медикаменти, припомни той. И изтъкна, че по наредбата, регламентираща доплащането от пациента, текстовете трябва да се прецизират. А като цяло системата на ценообразуване е прекалено сложна, объркана и непрозрачна и трябва да се търсят варианти за решение, смята проф. Гетов.

Представителят на законодателите в лицето на заместник-председателя на здравната комисия доц. Георги Кючуков се съгласи с тезата за липсата на последователност в лекарствената политика и подчерта, че именно затова реформата е задължителна. Изправянето на дефектите трябва да е последователно, категоричен бе той.

Анета Пиперкова, оперативен директор на „ПроДуКт – Проджект Дивелъпмънт Кансълтинг“ АД разкри възможностите на персонализираната терапия у нас. Тя напомни, че този вид терапия вече се прилага и в България чрез регистрираните прицелни 22 продукта, които се заплащат от Касата.

Персонализираната медицина обаче не трябва да се разделя от съпътстващата я диагностика – те са в единно цяло, каза тя. За да може процесът да се приложи, е необходимо да се обезпечат и двата ресурса, обясни експертът. Ползите от тази терапия са много, подчерта Пиперкова и уточни, че на пациента не се прилагат недействащи терапии, излишни химиотерапии и нежелани лекарствени реакции. Към момента Касата плаща за терапията, но не и за диагностиката, посочи Пиперкова.

По думите й има шанс въпросът да се реши именно с Наредба 10 за отстъпките, където се посочва, че производителите могат да дадат отстъпки целево за диагностика. Трябва обаче алгоритъм, при който да се заплаща съпътстващата диагностика. Има позитивно разбиране от НЗОК, защото това е медицината на следващото десетилетие, защото ще предостави по-добро здравеопазване на по-добри цени, категорична бе Пиперкова.

Снимки на участниците във форума можете да разгледате в галерията на Investor.bg

Акценти от дискусията вижте във видеото на ТВ Bulgaria ON AIR