Промените в здравния сектор – една година на предизвикателства и възможности

Лимитирането на основния пакет медицински дейности ще обезсмисли планираните от министър Петър Москов реформи, необходимо е не лимитиране на болниците и тяхната дейност, а по-строг контрол, реформата би трябвало да касае децентрализация на заплащането към болниците, има начини за оптимизиране на разходите за здравеопазване и един от тях е подходът към персонализираната медицина.

Това коментираха в аванс някои от участниците в предстоящия Здравен дебат на 10 ноември на тема "Промените в здравния сектор – една година на предизвикателства и възможности", организиран от Puls.bg и Клуб Investor.

Почти година след като здравният министър д-р Петър Москов анонсира за първи път публично своята Концепция "Цели за здраве 2020” по време на първия Здравен дебат на Puls.bg и Клуб Investor, необходимостта от анализ на резултатите и оценка на свършеното е повече от видна. В отговор на наболелите здравни проблеми идва второто издание на Здравен дебат.

„Лимитирането на основния пакет медицински дейности ще обезсмисли замислените от министър Петър Москов реформи“, коментира председателят на Българския лекарски съюз (БЛС) д-р Венцислав Грозев. Той бе категоричен, че налагането на лимити върху дейностите от основния пакет, платен от НЗОК, е нон сенс и основна причина БЛС да се оттегли от преговори по Национален рамков договор за 2016 г. „Как може един пакет, който се гарантира на сто процента от НЗОК, да бъде в ситуация на обем и да бъде ограничаван по този начин“, попита д-р Грозев.

Според него подобна стъпка ще ощети пациентите, но и ще лиши от съдържание реформите, които здравният министър иска да направи. „Не може да има максимален обем при такава дейност. След като има основен пакет, то той е гарантиран от държавата и не виждам защо се слагат ограничения“, посочва председателят на БЛС.

Необходимо е не лимитиране на болниците и тяхната дейност, а по-строг контрол, смята проф. д-р Тома Пожарлиев, консултант в отделението по обща и ендоскопска хирургия на МБАЛ „Доверие“. Трябва да се спрат нарушенията в болниците, а това става много лесно, когато се въведат големи глоби, смята специалистът. По негово мнение здравната реформа до момента се движи добре. Много е важно да се остойности лечението, коментира още проф. д-р Тома Пожарлиев.

Той смята, че състоянието на здравеопазването в България въобще не е толкова лошо, както го описват. „В цял свят хората са недоволни от лекарите, защото, когато човек е болен, се сърди на медицината. Да, обаче тя не е въздесъща“, посочва той.

Реформата би трябвало да касае децентрализация на заплащането към болниците, смята доц. д-р Иван Костов, изпълнителен директор на Първа АГ болница "Света София". Според него Националната здравноосигурителна каса трябва да създаде конкуренция във финансирането, което пък да повиши качеството на лечението. Трябва да се намали и броят на лечебните заведения в страната, посочва специалистът. Необходимо е да се насочи повече внимание към извънболничната помощ. С приоритет също са профилактиката и ранната диагностика на социално значимите заболявания и естествено – подобряване на системата на Спешна помощ.

„Това са основните стъпки и ако министър Москов съумее да постигне целите си в тази насока, състоянието на здравния сектор у нас много ще се подобри“, казва доц. д-р Иван Костов.

Има начини за оптимизиране на разходите за здравеопазване и един от тях е персонализираната медицина, твърди д-р Жасмина Коева-Балабанова, председател на УС на Българската асоциация за персонализирана медицина (БАПЕМЕД).

„Вече има определени стъпки, които ни настройват оптимистично, като опитите за насочване на лекарствени отстъпки към съпътстващите генетични и биомолекулярни изследвания“, посочва д-р Коева. Според нея прилагането на принципите на персонализираната медицина е световна тенденция, тъй като ефективността на лечението е много по-висока. Пациентите биха плащали по-малко за лечение от джоба си, защото ще пестят от медикаменти срещу нежеланите реакции и от разходи за допълнителни здравни грижи.

„НЗОК вече вижда в този тип лечение адекватен и рационален подход за оптимизиране на публичния ресурс, подобряване на медицинския резултат и повишаване на ефективността на здравната система. Здравният фонд има разбирането, и това е огромен напредък, че персонализираната медицина не е екзотика“, коментира д-р Коева.

Повече за програмата на събитието, за участниците и регистрация можете да видите в Клуб Investor

Здравен дебат се провежда с любезното съдействие на Новартис България, Астра Зенека, МБАЛ „Доверие“ и „ПроДуКт – Проджект Дивелъпмънт Кансълтинг“ АД, Българска болнична асоциация. Институционални партньори са Елана Финансов холдинг, Ърнст и Янг България, Индустриален Холдинг България и Германо-Българска индустриално-търговска камара.