Проф. д-р Тома Пожарлиев: Здравната реформа до момента се движи добре

За това се изисква много опит. Аз имам над 10 хиляди лапароскопски операции за изминалите 22 години. За обогатяването на познанията на лекарите провеждаме научни конференции с голям успех. На последното такова събитие, което беше във Варна, колегите хирурзи представиха едни много добри доклади, което показва, че те имат нужните знания, така че напредваме в тази насока.

Мога да кажа, че има много голяма разлика в здравеопазването сега в сравнение с периода преди 1989 г. През прехода у нас навлязоха всички световни фирми, произвеждащи най-модерната апаратура и вече можем да купим всичко, стига да имаме финансова възможност. За съжаление много болници още не могат да си позволят необходимите лекарства и консумативи, защото лекарската дейност продължава да бъде ниско оценена.

Миниинвазивната хирургия има много големи възможности – и лечебни, и диагностични. Само в нашата болница обаче има 3D техника, която позволява коремът да се огледа перфектно и дори по-добре, отколкото ако е отворен. Когато камерата се доближи до органа, той се вижда с всеки детайл и благодарение на фините инструменти операциите са по-прецизни, с минимални разрези и кръвотечения, а периодът за възстановяване на пациента е в пъти по-кратък.

- Остават ли сърдечно-съдовите заболявания най-фатални за българите?

Те са най-фатални в глобален мащаб. Трябва да споделя, че в България се направи много във връзка със сърдечно-съдовите заболявания. Откриха се специализирани отделения по инвазивна кардиология, които рязко подобриха сърдечното здраве у нас.

Ако пациентът има стеснени съдове например, се поставят стентове или се провеждат високотехнологични операции, благодарение на които хиляди хора живеят пълноценен живот години наред. Лечението на прединфарктни състояния и на усложненията след сърдечен удар много се промени. Друг е въпросът, че българите имат ниска здравна култура и не се грижат за себе си достатъчно. Не се съобразяват с храненето, консумират твърде много сол, мазни и некачествени продукти, не спортуват и прекаляват с алкохола и цигарите. Сърцето не е вечно и има нужда от грижи. При такъв начин на живот то няма как да остане здраво за дълго.

В тази връзка министър Москов е прав да иска въвеждане на мерки, които да подобрят хранителния режим сред населението, независимо дали предлаганите от него начини са най-добрите.

- Значи родното здравеопазване се движи в добра посока?

Състоянието на здравеопазването в България въобще не е толкова лошо, както го описват. В цял свят хората са недоволни от лекарите, защото, когато човек е болен, се сърди на медицината. Да, обаче тя не е въздесъща. Запомнете, че преди лекарят да се погрижи за пациента, човекът трябва сам да се грижи за себе си. Казвам това на всички свои пациенти, които идват при мен с напреднали онкологични заболявания. Когато ги питам защо идват чак сега, те казват, че преди това не са имали никакви тревожни симптоми. Човек може да се чувства много добре, но въпреки това да е тежко болен. Когато се проявят, повечето болести са вече напреднали и трудно податливи на каквато и да е терапия, независимо в коя държава.

Припомням, че има неща, които хората на определена възраст задължително трябва да правят. След 50-годишна възраст мъжете трябва да се изследват за антигена PSA за рак на простата. Това заболяване е истински бич, а диагностицирано навреме, е напълно лечимо. След тази възраст зачестява и ракът на дебелото черво. Същото важи и за злокачествените образувания на стомаха, заболеваемостта от които напоследък нараства в България.

Профилктичните прегледи са много важни и те не се състоят само в измерване на кръвното налягане от личния лекар. Дори и пълната кръвна картина не е достатъчна, защото тя също пропуска важни резултати. Правят се колоноскопия, гастроскопия. Задължителна е ехографията, която дава жизненонеобходим образ към състоянието на органите, без да причинява вреда или болка на човека.

- Когато говорим за промени в сектора, често се чуват оплаквания по отношение броя на болниците у нас. Много или малко са лечебните заведения? Къде е проблемът?

Проблемът е в нарушенията, при които болниците отчитат фалшиви хоспитализации, за да покрият недостига в бюджета си. Това се налага заради недоброто остойностяване на клиничните пътеки, поради което лечебните заведения трупат огромни дългове.

Има ли значение дали броят на болниците е голям или малък? Не, разбира се, и това няма отношение към качеството на лечението. И не трябва да има лимити за всички лечебни заведения, защото пациентът има право да отиде там, където сметне за най-добре. Но болниците не трябва да лъжат. Когато бъдат хванати в нарушения, те трябва да търпят сериозни санкции, а при системни измами да се носи наказателна отговорност. Знам редица фрапиращи случаи с измами, които са разкрити, но се разминават без наказание. Както се казва, не може заради дървениците да си изгориш къщата. Необходимо е не лимитиране на болниците и тяхната дейност, а по-строг контрол. Трябва да се спрат тези нарушения, а това става много лесно, когато се въведат големи глоби.

Иначе колкото повече са болниците, толкова по-добре е това за пациентите.

- Как гледате на другите промени в здравния сектор от последните месеци? Какво още трябва да се направи?

Здравната реформа до момента се движи добре. Пак казвам, че системата у нас се подобри значително през последните две десетилетия.

Много е важно да се остойности лечението. Не може за операция на рак на дебелото черво и стомаха общественият фонд да заплаща по 2500 лв., докато на запад се поемат поне по 15 000 евро от лечението. Та нали ние правим същото със същата апаратура, консумативи и лекарства?

Пациентите ни се сърдят, че трябва сами да доплащат немалко средства за лечението и с право, но това, за жалост, не зависи от лекарите. Ние правим всичко възможно с парите, които ни се отделят. Иначе се получава като при Балкантурист. Ако нощувката струва 5 лв., а обядът е 2 лв., той ще фалира. Така и за нас е трудно да осъществяваме качествената медицинска грижа с минимални средства.

Здравен дебат се провежда с любезното съдействие на Новартис България, Астра Зенека, МБАЛ „Доверие“ и „ПроДуКт – Проджект Дивелъпмънт Кансълтинг“ АД. Институционални партньори са Елана Финансов холдинг, Ърнст и Янг България, Индустриален Холдинг България и Германо-Българска индустриално-търговска камара.

Интервюто е на Катя Димитрова от Puls.bg

Още новини за Здравен дебат следете тук