Елвин Гури: При предприемачеството по-важна е не идеята, а реализацията ѝ

- По отношение на финансирането – какво е важното за една идея, за да получи тя финансиране и към кого да се обърнат предприемачите, за да го намерят?

- Аз съм консервативен или може би циник. Повечето от нас имат много добри идеи. Но те не струват нищо без изпълнението. Фондовете не трябва да са в бизнеса на финансирането на идеи, а в бизнеса за финансиране на хората зад идеите. Аз бих се фокусирал над оценката на самите хора, как те мислят, какъв опит са трупали, какво има в тяхната професионална и лична история, което да ми подскаже, че те са хората, които биха могли да прилагат успешно съответната идея на практика. Как работят помежду си, дали са способни да работят помежду си, каква динамика имат помежду си. Как правят нещата на практика. Какво внимание обръщат на ценностите, на отчетността, на вътрешния контрол?

Една добра идея не струва много. Една добра идея с лошо изпълнение е катастрофа. Една посредствена на пръв поглед идея със страхотно изпълнение може да е много добра инвестиция.

Аз не искам да се оставям на случайността, а да инвестирам в бизнеси, които имат реален шанс да допринасят за сегашната икономика. Нека оставим гениалните идеи на хората и на онези среди и екосистеми, които могат да си позволят да хвърлят зарове и да купуват лотарийни билети. Аз не съм в този бизнес. Третирам парите, които са ми поверени, като мои лични пари. И не бих ги рискувал.

- А от гледна точка на предприемач - какво е важното, за да убедят даден инвеститор, че си струва да се инвестира в проекта им?

- Опитът, приложим в сектора и идеята, е на първо място. Втората част е колко убедителен е самият бизнес план, а не идеята. Става дума за бизнес плана, а не за финансовите прогнози, в които по принцип не вярвам. Финансовите прогнози не са прогнози, а по-скоро малко гадаене. Вземаме предвид по-скоро разходите, а не приходите, максимум за 18 месеца напред. Това е периодът, в който максимум може да влияем.

Така че аз се фокусирам в рисковете. Мисля, че предприемачите биха направили услуга на себе си, ако се опитват да показват на инвеститорите, когато искат пари, че мислят и за това как ще се грижат за парите, които инвеститорите влагат в проектите.

- Кои са най-удачните начини за инвестиране в млад бизнес?

- Аз съм предубеден, защото ние инвестираме в капитала. Досега на фундаментално ниво голяма част от българската икономика страда и от липса на акционерен капитал. Ние сме се финансирали чрез банкови заеми и капитал от приходите. Част от проблемите, от които страда икономиката, е във факта, че много компании имат много по-високи задължения, които могат да се обслужват нормално. Преди седем – осем години банките предоставяха лесно кредити. Може да се каже, че някои предприемачи и компании се поувлякоха. При толкова евтини и лесно давани пари си мислихме, че добрите времена ще продължават.

Това показва, че бизнесът има нужда от акционерен капитал. Ако предоставим на компаниите акционерен капитал и им преструктурираме баланса, им даваме шанс да оцелеят и да се развиват в бъдеще.

Затова мисля, че стартиращият бизнес трябва да се фокусира върху това да подбере инвеститорите и партньорите си.

- Банковите заеми не са ли вече скъпи за стартиращ бизнес?

- Те са на практика невъзможни, освен ако няма обезпечение. Остава им като възможност финансиране чрез фондове, или да започнат от малко. Добрите идеи не струват много, всеки от нас има добри идеи.

По-важен е капацитетът да реализираме тези идеи – той разграничава предприемачите от тези, които само обичат да измислят неща и идеи.

- Какво представляват за Вас иновациите? Кои са по-важните иновации за Вас – тези в продуктите и технологиите, или организационните иновации, свързани със знанието за ефективно и евтино производство?

- Вярвам, че в сегашния стадий на развитие на българската икономика ние трябва да се фокусираме повече да променяме сегашната структура на българската икономика. Това не се прави с чисто нови иновации, а по-скоро трябва да взимаме практики, продукти, машини и технологии, които са изобретени другаде, и да ги прилагаме успешно спрямо българските условия.

От една страна – имаме много на брой малки компании в промишлеността. Тези компании в най-добрия случай са част от веригата за доставки на големите компании. Те продават чрез посредник или фирми, които взимат техните елементи и ги сглобяват в други елементи, които евентуално да продават на крайния клиент. Все повече трябва да преминаваме от работа на ишлеме към това да произвеждаме ние.

- A какво промени трябва да бъдат осъществени в България, за да се повиши интересът на чуждите инвеститори към възможностите в страната ни?

- Toва е политически въпрос, за който не съм достатъчно квалифициран. Едно обаче е ясно – не се конкурираме със съседните държави само. Нашите младежи не се конкурират само с младежите на Източна Европа или Европа. Ние се конкурираме с глобалния пазар. Нашите петокласници се конкурират с петокласниците на три часа северно от Бангалор или в Китай или Латинска Америка. Ако някой ме пита дали има един абсолютен приоритет, то това е образованието.

Доброто образование в целия смисъл на думата – както практическо, така и общото образование, и това да се знаят няколко езика, ще привлича все повече компании. Ние сме малка държава и малък народ и трябва да можем да комуникираме на няколко езика.

Клуб Инвестор се провежда с партньорството на конкурса „Най-добра българска фирма“ и Fibank, Ърнст и Янг България и Empower Capital.

Институционални партньори на Клуб Инвестор са Индустриален Холдинг България, Елана Финансов холдинг, “Резиденшъл Младост“, SmartMoney.bg, CEO Club Bulgaria, Start It Smart, Асоциацията на българските лидери и предприемачи (ABLE), Ловико Сухиндол, Академия по иновационен мениджмънт.