Елвин Гури: При предприемачеството по-важна е не идеята, а реализацията ѝ

Елвин Гури е инвеститор и предприемач с успешен опит в областта на финансовите услуги. В момента е изпълнителен директор на Empower Capital, инвестиционна компания.

След като завършва с отличие бакалавърска степен по Приложна икономика и история в Американски университет в България (АУБ), той започва кариерата си като одитор в Price Waterhouse в София. През октомври 1996 г. започва работа в Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), за която работи повече от пет години, едновременно в офисите в Лондон и София.

През 2001 г. – 2002 г. Гури е съосновател на JetFinance International (JetFinance), потребителска финансова институция. До момента на продажбата й на BNP Paribas Personal Finance през юли 2007 г., JetFinance се превръща в най-големата независима компания за потребителско кредитиране в Югоизточна Европа, с повече от 1,5 милиона отпуснати кредита за около 500 милиона евро до над 700 000 физически лица в България.

След JetFinance Гури участва като инвеститор и ментор в компании за финансови услуги и технологични предприятия.

Гури ще бъде участник в предстоящата дискусия "Иновации и предприемачи", организирана от Клуб Investor на 29 септември.

- Г-н Гури, разкажете в началото на нашия разговор за фонда Empower Capital и проектите ви.

- Нашият фонд получи парите по програмата Jeremie. Фондът е регистриран официално през юли 2014 г. и оттогава сме осъществили три инвестиции и работим по още няколко.

Първата ни инвестиция е в Сити Хоспитъл Клиник. Втората е в софтуерната компания MammothDB, а третата е все още не е приключена заради регулаторни разрешения, но е в хранително-вкусовата промишленост.

- Доста диверсифициран портфейл имате. Такава ли е стратегията Ви?

- Когато кандидатствахме пред програмата за потенциален фонд мениджър на пари по Jeremie, кандидатствахме със стратегия да инвестираме предимно в малки и средни предприятия в индустрията. Отчасти защото това е нашият опит. Ние сме предприемачи, които там създадохме името си и натрупахме опита си. От друга страна – защото, поставяйки се на мястото на хората, които предоставят тези пари, си мислехме, че би трябвало приоритетно да се гледа истинският гръбнак на икономиката – промишлеността и по-специално – малките и средните предприятия. Ние говорим много за иновациите, за технологиите, но сякаш сме сложили знак на равенство между тях. Същевременно обаче забравяме, че истинските иновации, онези, които биха докарали много бързи резултати, са такива, които са внедрени в самите компании в индустрията. При това не става дума само за технологични компании, а за иновации в начина на управление, в начините на финансиране, за продуктова иновация. Това е и целта ни – да се фокусираме в индустрията на България.

Софтуерната компания, в която инвестираме, също не е случайно избрана. Тези момчета правят анализа на big data много по-лесен, особено в индустриални предприятия. Така че решихме, че има добавена стойност в тази инвестиция.

Като подтекст на цялата програма и на тези фондове е да действаме като катализатор. Да подпомагаме и увещаваме други чужди инвеститори да влагат реални пари в българската икономика. И това се случва. В случая на MammothDB работим с един от най-големите фондове в Източна Европа – 3TS. При другите два случая работим в сътрудничество с други частни инвеститори, които виждат перспективи в тези сектори на българската икономика.

- A защо се спряхте на Сити Хоспитъл – на пръв поглед такава компания няма много силна връзка с промишлеността?

- Искахме да изберем такива сектори, за които смятахме, че имат най-голяма нужда. И здравеопазването е крещящ пример за икономиката и живота на хората в тази държава, който има остра нужда от реформа. Със Сити Клиник даваме пример как здравеопазването в частния сектор трябва да работи и какви стандарти на обслужване трябва да има в една модерна болница. И в този смисъл това беше очевадна инвестиция.

 А в този смисъл - какво смятате за сектора на образованието?

- В образованието няма частни инициативи, на които ние бихме могли да бъдем полезни. В световен мащаб има много примери на частни компании, които се ангажират с инвестиции в образованието, за да реализират печалба. Тук няма много такива. Но както и в здравеопазването, така и в образованието, изобщо в политиката за насърчаването на повишаването на БВП, правителството трябва да взима проактивна роля.

Една от основните формули на макроикономиката е, че ръстът на брутния вътрешен продукт зависи от три основни фактора – труд, капитал и връзката между труда и капитала – тоест колко ефективно се използват тези два ресурса за производството.

Макинзи все по-често заявява, че данните, информацията, са четвърти фактор, който влияе на БВП.

Тези три горни фактора обаче са важни. България не получава много капитал, отчасти като ефект на глобалната криза, отчасти защото пазарът е малък и частично, защото това е наследство от последните 20 години преход. Ето защо една от ролите на държавата е да се опитва да привлече повече такъв капитал в българската икономика. Подобни инструменти, като програмата Jeremie, са прекрасен пример за това как правителството може да ангажира повече капитали.

България има сериозен демографски проблем, който има две измерения. Единият е, че населението намалява като брой, а вторият е, че броят на хората в трудоспособна възраст и качеството им са все по-ниски. Има многобройни проучвания, които показват, че новото поколение – децата и младежите на възраст между 14 и 23 години, са на едни от последните места в ЕС от гледна точка на грамотност, и по-тъжното – от гледна точка на желанието да се ограмотяват. Тук влиза ролята на образованието.

Вторият елемент е, че увеличаващ се брой проучвания показват, че здравеопазването в България е трагично. Частично това е заради начина на живот, а отчасти - заради качеството, което получаваме от сектора. Тук влиза ролята на здравеопазването. То има директно влияние на капацитета на страната да влияе на БВП. Ако ние не играем правилно в тези две направления, можем да забравим изобщо за някакво бъдеще.

- Вие сте сериен предприемач, а вече и инвеститор. Какъв съвет бихте дал на младите предприемачи, който тепърва стартират дейността си?

- Аз не знам дали има формула за това какво означава предприемачестовото. Знам какво проработи при мен. Предприемачеството в момента е на мода. Но не всеки човек, който има собствен бизнес, е предприемач. Ако имаш бизнес и правиш пари чрез избягване на данъци, чрез контрабанда, може да си един вид предприемач, защото ще си достатъчно интелигентен, за да намериш вратичките в законите и системата. Но това не е този вид предпримачество, който върши работа на страната ни. Предприемачеството за мен е философия на живот. Предприемачът трябва да може да поема отговорност за своите действия и живот, а не да се оправдава с други хора или възможности. Историята се случва сега и тук. Или я променяме, или се оставяме на течението. В този смисъл вместо да се оплакваме, че нямаме възможности, трябва да търсим такива. Търсенето на възможностите не идва с една идея от нищото, предприемачът трябва преди това да има опит.

Ето защо, ако мога да дам съвет към прохождащите предприемачи, то е първо да трупат опит и знания, и то в корпоративна среда. Това ще им даде достатъчно „багаж“ и умения, за да може да анализират средата и да виждат пространствата за растеж.

За мен един истински предприемач не обича рисковете и се опитва да ги минимализира. Но за да ги минимализира, той трябва да може да ги разбира и анализира. В това се крие истинското предприемачество, а не в поемането на рискове, които не са разбрани.