Среброто не е убежището, което изглежда

През август 1963 г. група източногермански фермери извадиха сребърни талери от 17-ти век от картофена нива в село Главе. До следващата реколта историците намериха още няколкостотин и излязоха със забавна теза: великият Албрехт фон Валенщайн, бохемски генерал в Тридесетгодишната война, е заровил имане от талери в делва при напускането на мястото в края на 1620-те. Днес трейдър би казал, че генералът е заел дълга позиция във физическо сребро, пише Брендън Грийли за Financial Times. 

Някои трейдъри може би купуваха, за да притиснат залагащите срещу метала, принуждавайки цените да се повишат. Но някои във форума Wallstreetbets застъпваха дългосрочния аргумент, че ако държите истинско сребро, независимо какво се случва, вие ще имате истински пари. Нека наречем това търговията на Фон Валенщайн: във време на несигурност скътвате буркан сребро.

Залогът на Фон Валенщайн върху среброто отдавна доказва, че при катастрофален финансов колапс е възможно да се намери убежище. Но той гледа назад към време, което никога не е съществувало - време на истински силни метални пари, а не на надути, ненадеждни кредитни пари.

„Това е то. Това е нашата Финансова революция“, написа Марко де Йоло в Wallstreetbets . „Няма да имаме нужда от долара, като вместо това ще държим торба“, каза той. Предстои колапс на долара, продължава този аргумент, и всеки, който има банкови депозити или инвестиции в долари, е губещ, държейки празна чанта.

В края на 19-ти век американските фермери искаха парите на държавата да бъдат обезпечени със сребро, защото имаше толкова много от него. Те искаха паричната политика да бъде по-разхлабена. Но това не е типът популизъм на Марко де Йоло. Той иска връщане към сребърните пари, тъй като има толкова малко от тях. Среброто, пише той, е „валутата на хората“.

В учебниците се преподава история на парите, които са прогресирали от една форма към друга - от бартер през метал до кредит. Ако приемете тази история, може да изпитате носталгия по нещо, което никога не е съществувало: време на метала, например, когато парите са били стабилни и надеждни. Или време преди метала, когато бартерът е бил ограничаван от социални и морални задължения. Но парите почти винаги са били хаотични, смесени и несправедливи.

Онези монети, които фермерите са намерили в делва, например: системата на талерите в Северна Европа никога не е почивала изключително на финансови пазари от чисто, надеждно сребро. През 16 век инвеститорите в търговския град Лайпциг добиват сребърни талери от Рудните планини в Саксония и Бохемия, след което ги вкарват на световните пазари. Но Уве Ширмер, финансов историк от университета в Йена, Германия, посочва, че редовното използване на сребърни монети в пазарни дни също е надувало временно кредитните пазари, облекчавайки търговията с плат и други стоки. Среброто е генерирало повече кредитни трансакции и е помагало за тяхното приключване. Но не ги е заменило.

Пазарите в Лайпциг, както почти всички пазари, са били чудесни за търговци и принцове, свързани с търговията със сребро. Парите почти винаги са представлявали смесена система от няколко суровини и много кредит, всички те неравномерно разпределени. Дори в сребърната система физическото сребро никога не е било валутата на народа. През 19 век в Америка фермерите не са искали сребърни монети, а по-висока цена за своята пшеница. Среброто е било просто начин да го постигнат.

Богатите и могъщи хора имат начин да направят пазарите нечестни. Когато Федералният резерв на САЩ повишава цените на финансовите активи в условията на криза, това разбира се е по-добре за хората, които ги държат. Но никога не е имало актив, който да подронва плутократите. Ако доларовата система се срине, няма да има нови сребърни принцове, а само дълъг и изнурителен път за възстановяване на кредитните пазари, а след това и още от древната борба за правенето им по-справедливи.

Така че трейдърите може да купуват сребро, ако в момента искат да спекулират. Но те трябва да помнят, че залогът на Фон Валенщайн не е сработил дори за самия него. Той е убит в Бохемия, преди да успее да се върне в Главе и да изтегли инвестицията си. Катастрофалните, несигурни времена са точно това - никой не знае какво ще се случи. Да си фантазирате за колапс, защото сте единственият, който държи нещо реално, е все едно да си представяте убежище там, където няма такова.