Цената на петрола ще отскочи, но ще има таван

При 36 долара за барел от сорта Brent и 32 долара за щатския бенчмарк West Texas Intermediate, цените на петрола в края на миналата седмица се върнаха реално до нивото от началото на 90-те години, пише Ник Бътлър за Financial Times. 

В положителен план, част от производството, особено в американския шистов бизнес, е икономически необосновано, ако цените са под 40 долара за барел. Международната агенция по енергетика (МАЕ) вече прогнозира спад от над 600 000 барела на ден през останалата част от годината и това би могло да се увеличи предвид финансовите затруднения пред редица оператори.

Когато започне спадът в производството от шисти, перспективите за ново споразумение за квотни ограничения между страните износителки на петрол - ОПЕК плюс външни държави като Русия, Бразилия и Мексико - ще се подобрят. Независимо от шума и театъра след срещата на ОПЕК по-рано този месец, всяка една от участващите страни - не на последно място Саудитска Арабия, въпреки драматичното увеличаване на производството - има интерес да повиши цените отново.

Според една оценка, публикувана миналата седмица, всички основни производители са изправени пред сериозен бюджетен дефицит при текущите цени на петрола. Много от тях вече са задлъжнели. Новите квоти на ОПЕК ще трябва да включват значително намаляване на производството - поне сравним със спада на китайското търсене.

Това ни отвежда към Китай. Настоящото търсене от страната със сигурност е спаднало, може би с 1,8 млн. барела на ден, според оценката на МАЕ, допринасяйки за глобалното понижение на търсенето с 2,5 млн. барела дневно спрямо прогнозираното по-рано количество за първото тримесечие.

Текущата оценка на ОПЕК за глобалното търсене за цялата година е намалена с над 900 хил. барела на ден. Това звучи много, но все още е по-малко от 1 на сто от общото потребление в световен мащаб и, най-важното, сочи, че въпреки икономическите щети, нанесени от коронавируса, търсенето на петрол ще приключи тази година на по-високо ниво, отколкото през 2019 г.

Спадът, който наблюдаваме, е временно, а не постоянно свиване. В районите на Китай, най-силно засегнати от вируса, изглежда епидемията е преминала своя пик и скоро китайците ще се върнат на работа. Потреблението на петрол би трябвало да се върне към нивата отпреди кризата с внос от 10 млн. барела дневно или повече.

И накрая, правителствата вече задействат стимулиращи пакети. Американският конгрес обсъжда съдържанието на такъв пакет, а миналата седмица ЕС одобри стимул за 25 милиарда евро. Отговорът на Китай остава неясен, но 500-те милиарда долара разходи, използвани за компенсиране въздействието на финансовия крах през 2008 г., могат да послужат за отправна точка.

Въпросът е, докъде ще се възстановят цените на петролния пазар? С по-нататъшно намаляване на производството от може би 1,5 млн. барела на ден от ОПЕК и известна подкрепа извън картела - евентуално включваща Русия и таван върху шистовата продукция в САЩ - бихме могли да стигнем до 45 или 50 долара до края на годината или по-рано.

Пазарът е много променлив и падането на цените се дължеше на спекулации, а не на фундамента. Спадът може и да е почти 50 на сто от началото на годината, но на базата на очакваните цифри на МАЕ за първото тримесечие, реалното търсене на петрол е намаляло с по-малко от 3 на сто.

Таванът на цената се определя от превишението на потенциалното предлагане. Като се има предвид нуждата от приходи, има голямо изкушение членовете на ОПЕК да нарушат квотите си и да продават повече. Освен това всяка една от страните износителки, която сега реално е извън пазара поради санкции или конфликти (Иран, Венецуела и Либия), може да се върне, ако непосредствената криза предизвика политическа промяна.

Най-важното от всичко е, че американските шистови производители, които карат на кредити, ще имат всички стимули да възстановят производството, щом цените започнат да се покачват. Ще има отскок, но таванът може да бъде доста нисък.

Двата извода от всичко това са, първо, че цените се връщат към фундамента, независимо от спекулациите; и второ, че страните от ОПЕК и другите производители са изправени пред дълъг период, в който могат да повлияят на цените единствено като пожертват собствените си обеми на производство.

Има повече потенциално предлагане, отколкото реално търсене за нефт и като цяло за енергия. Живеем в ера на изобилието и компаниите и инвеститорите трябва да свикнат с излишъка на капацитет и с дефлацията на цените.