Международните рейтингови агенции се скараха публично в момент, в който се опитват да подобрят репутацията си, пострадала силно по време на финансовата криза, съобщава британският вестник Financial Times.
Агенциите бяха разнищени заради това, че са предоставили максимален кредитен рейтинг на сложни ценни книжа, гарантирани с ипотечни задължения, чиято стойност впоследствие се срина. Оттогава институциите се опитват да подобрят критериите си, а американската Комисия за стоковите книжа и борсите изисква организаторите на комплексни финансови сделки да им предоставят информация, дори да не са били наети да оценят транзакцията.
Един страничен ефект от тези усилия е тенденцията оценките на международните рейтингови агенции за кредитоспособността на съставните ценни книжа да се разминават в официалните им изявления.
Пазарът на ипотечни облигации, зад които не стоят Fannie Mae, Freddie Mac или други свързани с правителството институции, замира от началото на кризата. Но при шепата налични т. нар. „частни сделки“ рейтинговите агенции обявиха на висок глас различията в оценките, дори да не бяха поканени официално да поставят своя рейтинг.
Последният пример се случи този месец, когато сделка за облигации на стойност близо 800 млн. долара, гарантирани с нискорискови ипотеки, бяха продадени на няколко транша на инвеститори при максимален рейтинг ААА, определен от Standard & Poor’s и базираната в Канада DBRS.
Впоследствие Fitch публикува съобщение, в което посочва, че не би предоставила максимален рейтинг на този тип книжа.
От агенцията добавиха, че са осигурявали „обратната връзка“ по транзакцията към организатора на сделката, швейцарската банка Credit Suisse, както и че от тях не е била поискана оценка по сделката „заради по-консервативната кредитна позиция“.
Говорителят на Credit Suisse Стивън Веймс заяви, че е нещо обичайно емитентът да ангажира няколко рейтингови агенции да огледат сделката и в крайна сметка избере някои от тях, за да я оценят.
Също през март от Moody’s обявиха: „Напоследък имаше няколко случая на пазара, в които смятаме, че нарасналите рискове не бяха понижени съответно до нивото на рейтинга, определен от друга агенция“. От агенцията по-конкретно разкритикуваха рейтингите, поставени от S&P, Fitch and DBRS на сделки, гарантирани с активи.
„Добре е да се наблюдава диалог. Анализаторите в рейтинговите агенции знаят, че работата им ще бъде оценявана критично“, заяви портфолио мениджър. „Докато това продължава, инвеститорите ще получават по-широк поглед върху сделките“, добави той.
Според Грег Озбърн, ръководител на отдела на Standard & Poor’s за рейтинги на книжа, гарантирани с ипотеки, всяка агенция има собствено виждане за кредитния риск, държи пазарът да го научи и да разбере защо е различно от това на останалите.
„Това само помага да се подчертае, че е налице разлика в мненията. Да научат къде едната агенция вижда нещо, докато друга не го забелязва, е само предимство за инвеститорите на пазара“, обоснова се той.
Клеър Робинсън, управляващ директор на бизнеса с комплексни финансови инструменти в Moody’s смята, че след финансовата криза условията са се променили. „Пазарът ясно се обяви в подкрепа на желанието за различие на мненията и инвеститорите искат повече информация“, посочи тя.
Според Кевин Дюинън, ръководител на отдела за ценни книжа във Fitch публикуването на оценка за сделка, за което една агенция не е поканена официално, „е определено по-често срещано след финансовата криза“. „Повечето инвеститори го намират за положително“, добави той.