90% данък върху военните печалби

В цяла Европа правителствата търсят начини да облекчат потребителите в условията на високите цени на енергоносителите. И търсят начини да финансират тази помощ. В този процес една конкретна идея се радва на нарастваща популярност: енергийните компании, които печелят от повишените цени, да бъдат облагани с допълнителни данъци.

Последният пример е гръцкото правителство. То възнамерява да обложи допълнителните печалби на производителите на енергия с 90% данък. Това обяви министър-председателят Кириакос Мицотакис в четвъртък. Той определи таксата като „данък солидарност в полза на обществото". В петък отговорните министерства предоставиха и първите подробности. 

Според плана всички гръцки граждани с годишен доход до 45 000 евро ще бъдат облекчени. Ще им бъдат възстановени до 60% от допълнителните разходи за енергоносители, които е трябвало да платят между декември 2021 г. и май 2022 г. Максималният размер на облекчението може да бъде 600 евро на лице или домакинство. През май и юни домакинствата ще получават допълнително 50% от разходите за енергия над месечно потребление от 300 киловатчаса. За разлика от Германия например, в Гърция вниманието е насочено повече към разходите за електроенергия и по-малко към разходите за отопление.

Все още няма много подробности за финансирането. Определянето на „допълнителните печалби" в резултат на увеличението на цените е трудно. Гръцкото министерство на финансите се позовава на гръцкия орган за енергийно регулиране RAE. Агенцията разработва метод за изчисление. Сега органът трябва да „извади кестените от огъня" за правителството, пише коментатор в гръцката преса, цитиран от FAZ.

Потенциални конституционни жалби

Подобен дебат се води и в Италия. Там министър-председателят Марио Драги преодоля опасенията на министерствата на финансите и икономиката и обяви специален данък върху допълнителните приходи на енергийните компании на две стъпки: първо 10%, а сега увеличение до 25%, което се очаква да донесе на държавата 6 млрд. евро. Данъкът ще се начислява върху допълнителните приходи, които дружествата са реализирали между октомври 2021 г. и март 2022 г. в сравнение със същия период на 2020/2021 г.

Дали компаниите ще приемат това е под въпрос. Конституционните жалби не са изключени, защото допълнителните приходи биха могли да се получат не само чрез увеличение на цените, но и чрез законно увеличаване на пазарния дял в резултат на по-добра конкурентоспособност. Съществуват и критики, че не се отчита развитието на разходите, например за персонал. Но Драги действа политически и публично обяви увеличението на данъците, срещу което няма съпротива сред партиите. Подробностите все още се уточняват от икономическите и финансовите институции.

Въпросът е в политическия дневен ред и в Австрия. Изявленията на федералния канцлер Карл Нехамер предизвикват безпокойство в бранша. В четвъртък той публично спомена за възможността да изземе от компаниите печалбите от кризата. В резултат на това двата борсово търгувани доставчика на електроенергия Verbund и EVN загубиха пазарна стойност от над 5,4 милиарда евро в рамките на един ден. Тъй като четири пети от дружествата са собственост на публичния сектор, стойността на държавните дялове съответно също спада.

По-голямо данъчно облагане на свързаните с войната допълнителни печалби

Според австрийски експерти общ специален данък би бил допустим. Въпреки това бизнес общността разкритикува плановете на правителството. Председателят на Aktienforum, представляващ австрийските борсово търгувани дружества, и член на управителния съвет на групата за преработка на стомана Voestalpine, Роберт Отел, определи изявленията на Нехамер като изненадващи и шокиращи. Те ще навредят на австрийския капиталов пазар, каза Отел. Федерацията на австрийската индустрия също изрази загриженост. Такива интервенции биха навредили на Австрия като място за бизнес и биха намалили възможностите за инвестиции за разширяване на използването на възобновяеми енергийни източници.

А в Германия Зелените оказват натиск за по-строго облагане на допълнителните печалби, свързани с войната. Министърът на икономиката и опазването на климата Роберт Хабек (Зелени) заяви в четвъртък на конференция на семейните предприемачи, че чувството му за справедливост е нарушено, ако например петролните компании се възползват от последиците от войната в Украйна. Министърът на финансите Кристиан Линднер (социалдемократи) обаче е против такъв данък. Той се позовава на проблемите с определянето на границите. Неотдавна производителят на ваксини Biontech също спечели от криза (този път пандемичната), без да е имало искания за прихващане на свързаната с коронавируса печалба от страна на държавата. Икономисти от институти като Ifo и ZEW също смятат, че идеята не е добре обмислена. Хабек обаче не се отказва, а планира да потърси юридически сигурно решение.

И българските социалисти подеха идеята

И в България има радетели за подобна идея. И то, подобно на Германия, в част от управляващата коалиция. По-специално лявата БСП предложи в средата на април евентуалните намалени приходи в бюджета заради евентуалното намаляване на ставките за ДДС за хляб, плодове и зеленчуци да бъдат компенсирани с постъпления от облагане на свръхпечалбите на енергийните дружества. По думите на вицепремиера по икономическите въпроси Корнелия Нинова мярката би важала не само за държавните, но и за частните дружества. „Защото решението да се вземе дивидент само от държавните енергийни дружества, поставя държавния и частния сектор в неравнопоставено положение“, аргументира се тя.

До този момент държавата използва изплатени предсрочно през миналата година дивиденти от АЕЦ „Козлодуй“ за покриване на разходите за компенсиране на сметките за ток на бизнеса. Но това не са данъци над свръхпечалбата.

Единно решение за ЕС?

От седмици се дискутира възможността лидерите на ЕС да дадат зелена светлина на временни налози за непланираните печалби, които натрупаха енергийните компании заради високите цени на природния газ и електроенергията. Основен акцент в срещите на енергийните министри през последните седмици е именно защитата финансирането на подобни мерки ще може да бъде възможно чрез приходи от временни данъци върху свръхпечалбите, натрупани в сектора. Компании, чието производство не зависи от природния газ, могат да бъдат подложени на извънредния налог.

По данни на Международната агенция за енергетика (МАЕ) в енергийния сектор на ЕС през 2022 г. ще има неочаквани печалби от около 200 млрд. евро, според сегашното пазарно състояние.

Става въпрос основно за ядрени централи, зелени мощности, както и въглищни мощности, чиито производствени разходи не са свързани с цената на природния газ.
на уязвимите потребители и нови схеми за отпускане на държавни помощи.

Междувременно в Гърция министър-председателят работи и над възможността за оказване на пряко въздействие върху цените. От юли нататък международните увеличения на цените на природния газ ще бъдат „отделени от сметките за електроенергия в Гърция". Едното е свързано с другото, тъй като голяма част от електроенергията се произвежда от газови електроцентрали. Мицотакис, заедно с други правителства като италианското, призовава за ограничаване на цените на природния газ в цяла Европа. С цел стабилизиране на гръцките цени на дребно производителите на енергия следва в бъдеще да получават само цени, които съответстват на пределните разходи на всяка производствена технология плюс марж на печалбата, който предстои да бъде определен. Гръцкото правителство очаква общите разходи за всички мерки за облекчаване на енергийните разходи да възлязат на 1,1 млрд. евро.