Подобно нещо не са преживявали и дългогодишните пазарни наблюдатели: в рамките на няколко седмици търговците изкупиха почти цялата мед, която Лондонската стокова борса (LME) държи в складовете си.
Запасите спаднаха от 240 хил. тона в края на август на около 14 хил. тона в началото на тази седмица. Това е най-ниското ниво от 1974 г. Според Bloomberg по-специално швейцарският търговец на стоки Trafigura си е осигурил големи количества.
Оскъдните запаси предизвикват силни движения на цените: медта с незабавна доставка е поскъпнала с 25 процента от началото на октомври. Цената на индустриалния метал за кратко се покачи до над 11 хил. долара.
В допълнение един тон мед с незабавна доставка вече беше със 1000 долара по-скъп от същото количество червеникав метал за доставка след три месеца. Обикновено двете цени се различават само с няколко долара.
Ръстовете на цените са ясен сигнал, че пазарът се сблъсква с нови опасения относно затрудненията в предлагането. А те вече не се ограничават до пазара на мед: цинкът също е поскъпнал с около 25% от началото на октомври. Цените на калая и алуминия се повишиха с около дванадесет процента през същия период. А китайският магнезий, на който разчита автомобилната индустрия, е поскъпнал двойно от септември.
Последното рали е предизвикано от бързото покачване на цените на енергията: например Китай обяви, че ще рационализира електрозахранването за енергоемките индустрии поради оскъдните доставки на въглища и газ. В резултат на това металургичните предприятия в Китай трябваше да намалят производството.
Подобна е ситуацията и в Европа: високите цени на газа правят производството на метали все по-неизгодно. Например наскоро швейцарският гигант за суровини Glencore намали производството на цинк на континента: „Glencore следи ситуацията в европейските цинкови предприятия и коригира производството, за да намали чувствителността към ценови пикове през деня“, заявиха от компанията пред Handelsblatt. В началото на октомври нидерландски производител на алуминий също намали производството поради високите цени на електроенергията.
Ралито на промишлените метали би трябвало допълнително да изостри покачването на цените на промишлените суровини и компоненти. През септември производствените цени се увеличиха с 14,2% спрямо същия месец на миналата година, съобщи Федералната статистическа служба в сряда. Това е най-високото увеличение на годишна база от октомври 1974 г., когато цените нараснаха с 14,5% при първата петролна криза. През август темпът на увеличение бе 12,0 процента, а през юли 10,4 процента.
Основната причина за тренда е поскъпването на енергията, която през септември поскъпна средно с 32,6% спрямо същия месец на миналата година. Природният газ, дървесината и металите също станаха особено скъпи.
Ситуацията с оскъдното предлагане се отразява и в намаляване на запасите в световните центрове за суровини. Само през последните четири седмици запасите от алуминий в Лондон са спаднали с 16 процента, показва анализ на Commerzbank. Запасите от мед в Чикаго са се понижили с 45% за същия период. А запасите от цинк на Шанхайската стокова борса са се свили с почти 68% в рамките на четири седмици.
Скоростта, с която складовете се изпразват, допълнително засилва стадния инстинкт на пазарите - и се погрижи за това търговията с фючърси да е отделена от търговията с физически метали. Фючърсите най-често удостоверяват задължение за доставка на физически стоки. На хартия обаче се търгуват много по-големи количества, отколкото действително се предлагат в складовете на стоковите борси.
Това обикновено не е проблем, тъй като много участници на пазара, като финансови инвеститори, изобщо не се интересуват от физическата доставка на метала. Когато обаче складовете са празни и все повече търговци разчитат на физическа доставка, това може да доведе до краткосрочни размествания на пазара. В такъв случай участниците на пазара, които хеджират ценовия си риск със залози на късо на мед, трябва да уредят своите сделки при доста високи разходи.
Анализаторите от Bank of America (BofA) наскоро предупредиха: „Фючърсните пазари, които се основават на продукт, който се доставя физически, работят само ако има достатъчно материали на склад“. В момента това не е така най-малкото в случая с медта, така че „рискът от огромен Short-Squeeze се увеличава".
Доминик Шнайдър, главен инвестиционен стратег за суровините в голямата швейцарска банка UBS, също предупреждава за хаос на пазара на мед. „Последната динамика на запасите и ниската наличност на метала са тревожни“. Все още не е ясно дали и до каква степен повишените цени на енергията ще се отразят и на производството на мед в Китай и Европа.
Но не сме далеч от времето, когато наличните наличности на някои борси паднат до нулата, казва той. Шнайдър е убеден: За да се предотврати пълното изчерпване на запасите и да се върне пазара в баланс, цените на медта трябва да се повишат значително. В резултат на това UBS повиши краткосрочната си целева цена за медта до 12 хил. долара за тон до края на декември.
Критична ситуация с доставките на магнезий
От гледна точка на анализаторите на BofA други индустриални метали са по-малко податливи на тези ръстове на цените. Въпреки това и тук едва ли има изгледи за отпускане: може да се наблюдава спад в търсенето на алуминий. но производството намалява още по-бързо поради повишените цени на енергията в Китай и Европа. "Ето защо все още има дефицит на алуминиевия пазар, а запасите са близо до многогодишни дъна", казаха експертите на BofA.
Ситуацията с доставките на магнезий също се счита за критична: почти 90 процента от метала, от който зависи автомобилната индустрия, се произвеждат в Китай. Но производството на магнезий е намаляло значително, след като китайските власти наредиха на производителите да пестят електроенергия.
Намаляващото предлагане се сблъсква с голямото търсене: сравнително малкият пазар придоби все по-голямо значение, тъй като производителите на автомобили обръщат все повече внимание на по-ниското тегло на колите си и заменят тежките метали като алуминий, стомана или желязо с компоненти, изработени от магнезий, показва проучване на Геологическата служба на САЩ. Ето защо анализаторите на BofA предупреждават: „Недостигът на магнезий може да засили кризата за световната автомобилна индустрия, която в момента страда от недостига на чипове“.
Увеличението на цените на промишлените метали се случва в критичен момент за германската промишленост. Неотдавнашно проучване, проведено от Inverto, консултантска фирма, специализирана във веригите на доставки, сред мениджъри по доставките и търговци, стигна до заключението, че цените и наличността на суровини в момента са най-големите рискови фактори за развитието на бизнеса. От анкетираните 76% предполагат, че цените на суровините ще продължат да се покачват. Алуминият, стоманата и медта са сред петте най-важни междинни продукта на изследваните компании. Ето защо е вероятно те да следят последните колебания на цените с повишаваща се загриженост.
преди 3 години Няма енергийна криза, има криза за здрав разум... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Моите уважения към всички, които полагат неимоверни усилия опитвайки се да овладеят и облекчат ситуацията но ако продължи така още 2-3 години има опасност за "перфектната буря" кояро да нанесе огромни щети на световната икономика. отговор Сигнализирай за неуместен коментар