Big Oil са изправени пред най-голямото си предизвикателство

Ситуацията на пазара на газта изглежда още по-лоша. Течният природен газ или LNG (втечнен природен газ) е особено тежко засегнат. Тук цените паднаха с почти 40 процента през 2019 година.

Обмяната на удари между двата гиганта в производство на петрол Саудитска Арабия и Северна Америка влоши положението още повече. Цените на суровия петрол продължиха да падат. Когато търсенето в Китай, а след това и в останалия свят се срина поради кризата, цените на петрола бяха силно засегнати. През април цената на американския петрол на фючърсния пазар дори падна за първи път под нулата. Оттогава едно шоково съобщение се следва от следващото.

Така например за първи път от края на Втората световна война индустриалният гигант Shell реши да намали разпределението на печалбата си. Очаква се инвеститорите да получат тримесечен дивидент в размер на 0,16 долара - две трети по-малко от миналия. BP обяви, че ще съкрати 10 000 от своите 70 000 работни места по целия свят и веднага продаде целия си бизнес с нефтохимически продукти на стойност 10 милиарда долара, за да вкара пари в касата си.

Рекордни задължения през второто тримесечие

Общо седемте най-големи петролни компании - Shell, Exxon Mobil, Chevron, BP, Total, Equinor и Eni - набраха дълг за 60 милиарда долара през второто тримесечие, става ясно от анализ на американската агенция за данни Refinitiv. Така корпорациите заедно представляват почти половината от всички нови дългове в световната нефтена и газова промишленост.

На BP се пада по-голямата част от парите - 16 милиарда долара. „В момента BP е в особено лоша ситуация", казва експертът Парул Чопра от консултантската компания за енергиен мениджмънт Rystad Energy. След аварията на платформата за сондиране Deepwater Horizon в Мексиканския залив през 2010 г. BP все още и до днес трябва да изплаща дълг за милиарди долари.

„Ето защо по онова време те отложиха много проекти с няколко години, но продължиха да ги следват от 2014 г. нататък“, обяснява Чопра специалната позиция на британската група. „BP пое нови дългове заради дългосрочните очаквания за по-висока цена на петрола. Някои проекти започнаха едва през 2019 г. И тогава дойде коронакризата“.

Но ситуацията е напрегната и за останалите петролни компании. Т. Нар. Supermajors използваха последната криза, за да намалят радикално производствените си разходи и да продадат нерентабилни части от групите. Според американската банка Goldman Sachs разходите на голямата петорка са намалели наполовина от 2013 г.

„Не става дума за обем, а за качество“, повтарят при всяка възможност шефът на BP Бернар Луни и изпълнителният директор на Shell ван Бюрден. „40 долара за барел не е готино, но има редица портфолиа с нефт и газ, които вече работят печелившо с тази цена“, казва експертът Пфайфер.

По-различна е ситуацията с франкинг компаниите в Северна Америка. Въпреки че цената за американския петрол WTI сега се възстанови донякъде на стойност около 42 долара за барел, много от високозадължените компании от сектора са в несигурно финансово положение.

След бума на фракинга през 2012 г., с надеждата за покачване на цената на петрола, те набираха все повече и повече дълг за финансиране на сложния и скъп метод на производство. Но след краха на цените през 2014 г. на мнозина сега им липсва финансовата възглавница, за да преживеят втора криза.

Повече от 20 производители на петрол в Северна Америка вече са подали молби за защита от фалит тази година, според американската адвокатска кантора Haynes & Boone. Ще последват още, ако цените на петрола останат на сегашното ниво.

Въпреки мерките за строги икономии някои от големите петролни компании се възползват от възможността и продължават да пазаруват. Едва в понеделник Chevron обяви, че ще придобие своя местен конкурент Noble Energy за 5 млрд. долара. Ако се вземе предвид и високото ниво на дълга на тексаската компания, трансакцията е на стойност 13 млрд. долара.

Това е най-голямата придобивка в индустрията, откакто пандемията на коронвируса шокира индустрията. Пфайфер е убеден, че тази ситуация също няма да постави големите на колене. „Но промяната в основния бизнес сега става много по-трудна, защото компаниите са в затруднено положение“, признава той.

Защото, докато петролните гиганти минават от една криза към друга, енергийният свят е в разгара на прехода към възобновяемите енергийни източници. Световните енергийни нужди ще продължат да растат, но търсенето на изкопаеми горива ще намалее с оглед на борбата с изменението на климата - петролните компании също знаят това. Докато в миналото хората говориха за така наречения „Peak Oil“, т.е. за края на природните петролни залежи, сега индустрията говори само за „Peak of demand“, края на бума на търсенето.