Ще успеят ли американските мидстрийм компании да оцелеят в кризата?

Когато шистовите сондажни компании на територията на най-големия производител на петрол в света започнаха да затварят вече нерентабилните съоръжения, мнозина представители на индустрията въздъхнаха с облекчение. Те очакваха това да постави долна граница на ценовия спад на глобалните петролни пазари. В същото време един важен елемент от сектора за проучване и производство остана до голяма степен игнориран - а именно мидстрийм компаниите (дружества, които предлагат услуги като транспортиране и съхранение на петрол и петролни продукти – бел. ред.). Едно от нещата, които направиха кризата на петролната индустрия през тази година различна от предходните, беше, че този път тя засегна всяка част от веригата на доставка. Без изключение. Макар обикновено мидстрийм и даунстрийм компаниите да се възползват от прекомерните производствени неволи, този път не се случи така, тъй като търсенето беше унищожено от пандемията, пише в коментар за Oilprice Ирина Слав.

Така че, когато сондажните компании в САЩ започнаха да работят на празни обороти и да затварят кладенци, това засегна приходите им, както и жизнеспособността на техните партньори от мидстрийм сектора. И докато търсенето на хранилища на петрол наистина нарасна, търсенето на транспорт по петролопроводите претърпя свободно падане.

Нивото на използване на петролопроводите в САЩ рязко спадна след ценовия спад на петрола през март, посочват от Wood Mackenzie. Компаниите за проучване и производство правят всичко по силите, за да устоят на кризата, но това струва скъпо, както на тях, така и на дружествата, предлагащи услуги за транспортиране и съхранение на продукцията. 

„Шистовата индустрия най-накрая започна да се държи по начина, по който трябва да се държат нейните представители – гъвкаво и с фокус върху инвестициите в краткосрочен план“, изтъкват от Wood Mackenzie. „Те правят всичко необходимо, за да оцелеят, като балансите им ще продължат да бъдат тествани тази година“, добавят от агенцията.

Много от сондажните компании предпочитат да прекратят своята дейност и да плащат неустойки по сключените договори в размер на милиони долари, отколкото да продават на сегашните цени.

Но рискът все още съществува – компаниите могат да изпаднат в такова положение, при което да не могат да плащат неустойки, докато операциите им са извън строй.

От началото на годината операторите на петролопроводи забавиха работата по проектите за разширяване на капацитета, равняващи се на 1,4 млн. барела на ден, съобщи Argus миналия месец. По някои проекти за разширяване на капацитета все още се работи, благодарение на подсигурените дългосрочни договори, като се очаква те да бъдат реализирани по график.

Най-големите независими производители на шистов петрол в САЩ отчетоха комбинирана нетна загуба от 26 млрд. долара за първото тримесечие на годината, съобщава Financial Times в края на май. И това не е дори най-лошото тримесечие за тази година, тъй като блокировките в Западна Европа и САЩ започнаха през март, но последиците от тях се усетиха едва през настоящото тримесечие.

Но освен загубите, тези големи компании са извършили и комбинирани отписвания в размер на 38 млрд. долара през първото тримесечие, според Rystad Energy. От началото на годината седемнайсет шистови компании са подали заявление за защита от фалит. Очаква се да последват още. И ще минат години, преди производството да се възстанови до нивата от преди кризата, ако изобщо това се случи. Изглежда, че мидстрийм компаниите могат да загубят много заради пресушаването, докато само преди няколко месеца имаше достатъчно петрол, който да ги притисне да разширяват капацитета. 

Американското производство на петрол вече е спаднало с 1,2 млн. барела на ден към 5 юни на годишна база, според Администрацията за енергийна информация на САЩ. Цените продължават да са по-ниски от тези, при които повечето производители биха могли да рестартират сондажната дейност и тя да бъде рентабилна. И все пак някои представители на индустрията отново отварят обекти дори на тези ниски цени. Този ход вероятно ще забави заветното възстановяване на цените, което би помогнало на повечето производители отново да си стъпят на краката.

Твърде малко компании могат да бъдат рентабилни при цени на петрола от 35 долара за барел, посочват от Wood Mackenzie. Пермският басейн е единственият регион в САЩ, който може да спечели, ако извлича петрол при такива цени.

„За да видим значително възстановяване на сондажната дейност, цените на петрола трябва да са над ниво от 45 долара за барел“, посочват от изследователската компания.

Това означава, че мидстрийм операторите ще трябва да изчакат ситуацията да се върне към нормалното положение, за да почувстват някакво облекчение. Но някои от тях не чакат. Някои продължават да действат чрез диверсификация на операциите, за да оцелеят.

Канадската Enbridge, един от най-големите оператори на петролопроводи в Северна Америка, се стреми да разшири дейността си, свързана с петрол и природен газ, като развива проекти за възобновяема енергия.

„Диверсифицираният подход в момента е най-смисленото нещо, което може да бъде направено, имайки се предвид глобалния преход към природен газ и възобновяеми енергийни източници“, споделя изпълнителният директор на компанията Ал Монако.

По този начин Enbridge всъщност представлява изключение в индустрията, което много скоро може да бъде последвано и от други компании. Петролната криза беше безпрецедентна и напълно неочаквана. Но след като тя настъпи, каква е гаранция, че няма да се повтори?