Глобалната трансформация на стоковите пазари в условия на вирусна рецесия

На 19 март Световната здравна организация (СЗО) обяви, че заболяването с COVID-19 се е превърнало в глобална пандемия - първата пандемия от избухването на H1N1 (свински грип) през 2009 г. От тогава броят на инфекциите и смъртните случаи продължава да нараства рязко в целия свят, а огнището представлява голям шок за вече крехката глобална перспектива. Преди избухването глобалният икономически растеж се очакваше да нарасне незначително с 2,5% през 2020 г. Средните оценки за растеж сега предполагат, че дълбоката рецесия ще бъде най-вероятното развитие за много развити икономики, докато растежът на развиващите се икономики се очаква рязко да се забави. По-слабият растеж също ще доведе до намалено търсене на стоки, посочват в свой доклад от Световната банка, който разглежда глобалните стокови пазари.

Прякото въздействие на COVID-19 и предприетите мерки за неговото овладяване оказаха значително влияние върху стоковите пазари и веригите на доставка. Цените на повечето основни стоки са се понижили от януари, водени от петрола, който претърпя най-големия си едномесечен спад през март. Въпреки че мерките за овладяване на разпространението на COVID-19 са от съществено значение, те са причинили сериозни икономически сътресения и са довели до рязко намаляване на пътуванията. Например, пътуванията на пътници в Китай през март са се понижили с над 60% в сравнение с обичайните им нива, докато пътуванията с метро в Ню Йорк са спаднали с една трета. Обемът на корабоплаването също е ограничен в резултат на свиването на световната търговия. В резултат на това Международната агенция по енергетика (МАЕ) очаква глобалното търсене на петрол да намалее с почти 10% през 2020 г., което е повече от два пъти над следващото най-голямо понижение през 1980 г.

Перспективите за цените на стоките вече бяха помрачени, когато пандемията удари света. Увеличаването на търговското напрежение и забавянето на растежа в Китай се отразяваха неблагоприятно на търсенето. Производството на петрол в САЩ достигна рекордни нива през 2019 г., докато повечето пазари на хранителни стоки също отчитат почти рекордно високи нива на производство и запаси.

Въпреки че настоящата пандемия има малко прецеденти в историята, минали епизоди на големи икономически рецесии или сривове, както и предишни големи огнища на болести, могат да дадат ценна представа за това как могат да бъдат засегнати стоковите пазари. Например, терористичните атаки срещу САЩ на 11 септември 2001 г. довеждат до широко разпространени смущения в пътуванията и намалено търсене на петрол. Предишните огнища на болести оказват значително локално въздействие, особено на селскостопанските пазари. Миналите глобални рецесии са придружени от рязко спадане на търсенето на промишлени стоки.

Какво е въздействието на пандемията върху стоковите пазари?

COVID-19 отключи уникална комбинация от шокове за стоковите пазари, като повлия едновременно на търсенето и предлагането. Мерките за смекчаване, макар и съществени, нарушават търсенето и предлагането на стоки. Разгръщащата се икономическа рецесия представлява още един голям шок за търсенето. Комбинацията от тези шокове при търсенето и предлагането се проявява чрез различни канали с различно въздействие върху различните стоки, изтъкват от Световната банка.

1

Намалено търсене на енергия за пътувания

Блокадите при пътуванията доведоха до значителен спад в търсенето на гориво за транспорт, което представлява две трети от глобалното търсене на петрол. Много държави въведоха широкообхватни забрани за пътувания и принудиха хората да си останат по домовете, което доведе до рязко намаляване на пътуванията. По-ниското търсене и цените на петрола също намаляват цената на културите, използвани за биогорива, като царевица и соево масло.

По-слабо търсене по време на икономическия спад

Глобалната рецесия води до по-слабо търсене на стоки. За разлика от търсенето на селскостопански стоки, търсенето на енергия и метали е силно повлияно от забавянето на икономическата активност поради по-високата еластичност на доходите.