Следващата жертва на срива на петролния пазар ще е Нигерия

Основното предизвикателство пред страната е липсата на инвестиции в петролния сектор, казва Матю Пейдж, сътрудник в Chatham House, лондонски мозъчен тръст, и бивш експерт по разузнаване на САЩ в Нигерия.

Безредиците в делтата на р. Нигер, които датират от 90-те години на ХХ век, се засилват след 2003 г. с атаки, насочени все повече към петролната инфраструктура. Това, в комбинация с постоянната корупция, възпира чуждестранните петролни компании.

До средата на 2010 г., когато шистовият петрол започна да трансформира пазара на атлантическия нефт, имаше още по-малко причини да се инвестира в нигерийски петрол. Президентът Джордж Буш беше последният президент на САЩ, посетил страната, чиито доставки на нефт вече не се разглеждат във Вашингтон като критични.

През февруари президентът Доналд Тръмп засили имиграционните ограничения срещу Нигерия. Коронавирусната криза допълнително намалява стимулите за чуждестранните петролни компании да инвестират в страната.

Петролът е в основата на политиката, икономиката и сигурността на Нигерия. Въпреки че представлява едва около една десета от БВП, той генерира повече от половината от държавните приходи. Правителствените приходи също могат да се разглеждат като форма на петрол, която смазва сложната машина - повече от 200 милиона души се разделят на повече от 300 етнически групи, изповядващи ислям и християнство, живеещи в 36 щата.

Макар че икономиката е сравнително диверсифицирана, много нигерийци разчитат на издръжка на селското стопанство или работят на държавна служба. Счита се, че в Нигерия живее 1 от 7 от най-бедните хора в света.

Извън столицата Лагос големи части на страната разчитат до голяма степен на средства от централното правителство, т.е. на финансиране, зависимо от петрола. Мирните сделки с войнствени групи се подпечатват с пари. Правителството финансира и силите за сигурност, които се борят с джихадистите от Боко Харам в североизточната част на страната.

„Петролните пари са един от начините, по които Нигерия преодолява лошото си управление и липсата на услуги“, казва Джъд Девърмонт, който ръководи програмата за Африка в Центъра за стратегически и Международни изследвания, базиран във Вашингтон мозъчен тръст.

Текущият списък от проблеми включва катастрофата с петрола, Covid-19, Боко Харам, сблъсъците между фермери и животновъди в средния пояс на Нигерия, размирици на северозапад. Същевременно страната никога не е била особено добра в управлението на кризи, особено пък толкова много наведнъж.

Нигерия е приманала през множество кризи в миналото. По-различното в този момент е огромното множество проблеми на фона на слабите цени на петрола и то в момент, в който средно- и дългосрочното здраве на петролния пазар вече е под въпрос.

В есе за Chatham House, което предстои да излезе, Пейдж представя мрачен набор от каскадни ефекти, при което правителството, с всичките си 72 милиона долара в своя фонд за „черни дни“, не може да намали разходите, както и не може да плати задълженията си, натрупани на гърба на петрола. Затова и рискът от икономически и политически смущения в най-големия износител на петрол в Африка нараства.

Ситуацията в Нигерия, въпреки че отразява уникалните характеристики на страната, споделя нещо общо с други петролни държави. Те имат присъща нестабилна система - корупция, повсеместно насилие, лошо управление на икономиката и слаби институции.

В другия край на скалата е Саудитска Арабия с далеч по-здрава петролна индустрия, по-голямо богатство, по-малко, но по-богато население и гигантски резервен фонд. И все пак дори Саудитска Арабия се изправя пред потенциално екзистенциални предизвикателства, свързани с модела на държавата, финансиран от петрол.