Отрицателните цени ще останат наши спътници завинаги

Втора причина за отрицателните цени е случаят, при който към даден актив има задължение. Замърсената земя може да струва по-малко от нищо поради разходите за почистването й. Когато BMW продаде британската автомобилна компания Rover през 2000 г., тя предостави „зестра“ на купувача от стотици милиони паунди, за да отрази тежкото състояние на бизнеса. По същия начин отпадъците, освен ако не могат да бъдат рециклирани с печалба, имат негативна цена поради разходите за изхвърляне.

Третата причина е, когато изглежда, че нещо има отрицателна цена, но купувачът всъщност предоставя на продавача нещо ценно. Например мрежа за споделяне на велосипеди може да плаща на своите клиенти, ако връщат колелата си от предградията обратно до центъра на града, където те може да са необходими повече. Фондовите борси могат да плащат на брокерите на дребно за привилегията да изпълняват поръчките им, тъй като такива поръчки са от полза за други клиенти, като маркет-мейкърите, които могат да печелят, търгувайки с тях.

Лихвите могат да стават отрицателни също поради проблема със съхранението. Закупуването на сейф струва пари, все още съществува риск от кражба и освен това големите плащания в кеш са тромави. Така че плащането за съхранение на пари в банков депозит може да има смисъл.

Харвардския икономист Кенет Рогоф предложи премахването на банкнотите в големи купюри, като така се отстранява качеството им да съхраняват стойност, което би позволило още по-отрицателни лихви като инструмент за стимулиране на активността в икономиката. Тази идея не се оказа популярна.

Механиката на отрицателните цени е достатъчно ясна. Но това, което тя не може да обясни, е защо барел петрол или паричен депозит биха се оказали с толкова малка стойност, че разходите за съхранение да придобият значение.

В случая с петрола миналата седмица отговорът е ясен: търсенето се срина заради пандемията от коронавирус. Така че съхранението, било чрез оставяне на нефта в земята или изпомпването му в супертанкер, е единственият вариант.

Нещо подобно се случи с лихвените проценти, които балансират предлагането на спестявания с търсенето на инвестиции. В застаряващ свят с бавен растеж търсенето на безрискови депозити е голямо, но предлагането им не е, така че цената често е негативна.

Има усещане, че това е погрешно, което предизвиква голям гняв спрямо централните банки. Докато светът се бори с икономическия спад заради коронавируса, не само търговците на петрол ще почувстват болката от отрицателните цени.