Петролът изпраща най-лошия си ден от финансовата криза насам

Цените на петрола изпращат най-лошия си ден от финансовата криза насам, след като двама от най-големите производители на петрол в света не успяха да се споразумеят дали да намалят добива заради пагубния ефект на коронавируса върху търсенето.

Цената на петрола сорт Брент, глобалният бенчмарк, отбеляза най-големия си еднодневен спад от декември 2008 г., като се понижи с 9,4% до 45,27 долара за барел. Цената на фючърсите върху американския суров петрол се срина с 10,1% до 41,28 долара за барел, което е най-големият еднодневен спад от ноември 2014 г.

По-рано днес Саудитска Арабия не успя да убеди Русия да се присъедини към плана ѝ за по-дълбоки съкращения на добива в рамките на събрание на Организацията на страните износителки на петрол и нейните съюзници във Виена. Провалът сигнализира и края на четиригодишна колаборация между страните членки на ОПЕК и 10 нечленки, водени от Русия, която колективно беше известна като ОПЕК+.

„Днес ще бъде ден, за който ще съжаляваме“, заяви на събранието саудитският министър на енергетиката Абдулазиз бин Салман, след като руските делегати настояха, че няма да обсъждат по-нататъшни действия преди следващото планирано заседание на групата през юни.

Разцепването на ОПЕК+ разкрива големите различия за важността на петрола за Русия и Саудитска Арабия. Руската икономика е по-диверсифицирана и не страда толкова, колкото Саудитското кралство, когато цените на петрола се колебаят около 50 долара за барел.

Освен това продажбите на руски петрол на Китай не са пострадали толкова, колкото тези на други производители. Азиатският гигант продължи да купува големи количества от по-евтиния продукт на Русия, за да попълва складовете си, пише The Wall Street Journal.

За разлика от Саудитска Арабия Москва предпочита да не намалява предлагането и да позволи на евтините цени да раздвижат търсенето, което би могло да се сравни с пътя, поет от китайското правителство през последните седмици, твърдят делегати на ОПЕК.

„Казват, че по-дълбоко съкращаване (на добива, б. ред.) не е отговорът, а ние сме твърде реактивни“, пояснява друг делегат на ОПЕК.

Провалът на ОПЕК да постигне сделка с Русия подчертава не само философските различия по отношение на начините за справяне с намаленото търсене, но и разпадането на ключови лични отношения между саудитската и руската делегации.

От началото на сътрудничеството през 2016 г. бившият министър на енергетиката на Саудитска Арабия Халид ал Фалих често договаряше споразумения за производството на нефт с руския си колега Александър Новак преди срещите на ОПЕК+. Според делегатите тет-а-тет срещите са гарантирали, че официалните срещи протичат сравнително гладко.

Връзката предостави на Русия огромно влияние в международните енергийни и политически кръгове. Страната стоеше наравно със Саудитска Арабия и често имаше право на вето върху решенията на картела. Провалът от петък поставя под въпрос влиянието, което Саудитска Арабия предостави на Русия в рамките на ОПЕК+, казва пред WSJ Хелима Крофт, главен суровинен стратег в канадския брокер RBC.

„Ако Русия напусне групата ОПЕК+, разпродажбите може да бъдат оправдани", казва Крофт. „Това е най-лошата криза на организацията след финансовата криза през 2008 г.“, пояснява от своя страна Мохамед Дарваза, петролен анализатор от Medley Global Advisors.

Това взаимодействие се е променило, когато миналия септември Фалих беше заменен на поста от принц Абдулазиз Бин Салман.

В отговор на пазарните сътресения, причинени от коронавируса, новият саудитски министър беше притиснат да постигне широко споразумение за сериозни съкращения на продукцията от брат си, престолонаследникът Мохамед бин Салман. А на Виенската среща принц Абдулазиз предположи, че в крайна сметка Новак ще се включи отново в пакта.

Някои делегати на ОПЕК обвиниха за провала прибързана среща, свикана от принц Абдулазиз в огромния му апартамент в изискан хотел във Виена в четвъртък. Там той е убеждавал колегите министри на ОПЕК да препоръчат съкращаване на производството до края на годината, а не до предварително договорения тримесечен период, твърди присъствало на срещата лице, пожелало анонимност. Той е казал пред присъстващите, че е "много по-лесно да се премахнат съкращения (в добива, б. ред)", отколкото да се договаря удължаване през юни.

Министрите на ОПЕК се съгласиха да намалят производството с 1 милион барела на ден до края на тази година, което да бъде споделено между 13-те страни членки. Предложението също така призовава за още 500 000 барела намаление на ден, което да бъде разделено между 10-те съюзници, водени от Русия.

Русия, фактически лидер на допълнителните държави, съставляващи ОПЕК+, все още е настоявала за съществуващите съкращения без допълнителни намаления и да се изчака до юни, преди да се обмислят евентуални съкращения извън договорените на последната среща на върха през алианса през декември, твърдят няколко делегати.

Саудитският принц е смятал, че руснаците блъфират, когато се бавят със съгласието си за намаление на продукцията.

"Това беше неговият хазарт и той не спечели", пояснява делегат. Ако принц Абдулазиз не беше призовал за удължаване за девет месеца, „може би щяхме да постигнем сделка“, казва той.

Освен това мнозина в ОПЕК вече са се изморили от факта, че картелът понася основния спад на производството, докато руснаците допринасят с толкова малко за намалението. „Омръзна ни да бъдем жертвеното агне“, казва делегат на картела.

Провалът на срещата означава също, че ОПЕК ще запази производствените си ограничения непроменени, след като в края на месеца приключи настоящото споразумение за сътрудничество с нечленките. Нечлените ще могат да добиват петрол по собствена преценка, заяви Новак.

Очаква се коронавирусната епидемия да намали търсенето на суров нефт с 2,1 милиона барела на ден през първата половина на 2020 г., сочи оценка на Goldman Sachs. IHS Markit и Standard Chartered прогнозират спад в търсенето през първите две тримесечия на 2020 г. с около 2 милиона барела дневно спрямо същия период година по-рано.