Петролната диверсификация на Беларус - една все още нерентабилна идея

Измина месец, откакто Русия прекъсна регулярните си доставки на петрол за Беларус, като всяка диверсификация на Минск вероятно ще остане ограничена, смята Матеуш Кубиак, петролен и газов експерт към Esperis, цитиран от Euractiv.

На пръв поглед цялата ситуация може да изглежда изненадваща. Досега се смяташе, че Беларус е традиционен съюзник на Руската федерация, което също води до ограничени ангажименти с Европейския съюз (ЕС). Но в действителност двустранните отношения между Москва и Минск от много години наподобяват състезание по дърпане на въже, в което всяка страна се стреми да увеличи максимално своите собствени ползи.

За руснаците подобни ползи биха се измервали в политическо влияние, докато за Минск измерването има валутно естество. Въпреки че Москва плаща част от разходите за издръжка на белоруския режим, политическата гъвкавост за последния остава ограничена, включително сътрудничеството му с държави от ЕС.

Това се отнася и за диверсификация на доставките на петрол и газ. 

Руски субсидии

Беларуската икономика е силно субсидирана от Русия и безмитните доставки на петрол са един от основните инструменти в това отношение. Подобна схема доведе до спестяване на стотици милиони долари годишно за беларуската хазна. Тази форма на субсидиране обаче постепенно се свива заради данъчните реформи в Русия, което води до замяна на таксите за износ на суров петрол с данък за извличане на минерали.

В резултат на това, изправени пред нежеланието на Москва да представя нови механизми за компенсиране, беларуските рафинерии бавно губят своето конкурентно предимство, което от своя страна води до търкания между двете държави.

Първоначално изглеждаше, че и двете страни трябва да могат да постигнат споразумение. От една страна, Русия беше решена да създаде нова рамка за доставки и да продължи с подписването на задълбочено споразумение за интеграция с Беларус (първоначално насрочено за декември 2019 г.). От друга страна, на беларусите липсва алтернативен източник на доставки, който би могъл да замести руската суровина (дори и с намалени субсидии).

Въпреки това не може да се намери обща позиция. Минск обяви, че Беларус ще купува руски петрол само с изключение на премията на доставчика (10 щатски долара на тон при сегашните договори), което не се приема от Русия. Единствените изключения в това отношение са компаниите, притежавани от Михаил Гуцериев, олигарх и дългогодишен познат на президента на Беларус Александър Лукашенко, който развива бизнес в страната.

Ограничено производство, ограничен износ

Какво се промени на практика? През януари Беларус получи 487 хил. тона прътол, което представлява само една трета от вноса на суровината в страната през 2019 г.

По-голямата част от внесения суров петрол (около 407 хил. тона) идва от гореспоменатия Гуцериев, а останалата част е доставена чрез спот договори. Спирането на износа на местен петрол осигурява на страната допълнителни 100-150 хил. тона на месец, но Минск също прибягва до използване на запасите (до половин милион тона в началото на януари).

Следователно беларуските рафинерии трябваше значително да ограничат продукцията си, като се съсредоточиха върху предлагането на вътрешния пазар и ограничаването (дори временно спирането) на износа на суровина.

Това е основен удар върху търговския баланс на страната, тъй като петролните продукти представляват повече от половината от общата стойност на беларуския износ за ЕС. Нещо повече, износът стои зад рентабилността на цялата индустрия, тъй като вътрешните продажби се субсидират от държавата (текущата цена е около 0,75 евро за литър гориво).

Каква е алтернативата?

От няколко години беларусите споменават готовността да диверсифицират доставките си на петрол, но досега тези сигнали не доведоха до подписване на реални договори с неруски доставчици. Основното ограничение, освен недостатъчните (и неконкурентоспособни) възможности за транзит от другите посоки, изглежда са парите. Суровият петрол от Русия, дори и с намалени субсидии, все още е много по-евтин от това, което другите страни могат да предложат.

Това се отнася за каспийските, норвежките, близкоизточните или дори американските доставки. Последното е особено важно в контекста на неотдавнашното посещение в Беларус на държавния секретар на САЩ Майк Помпео.

Последният заяви, че САЩ могат да осигурят до 100% от търсенето на петрол в Беларус на конкурентна цена. Това може да е вярно, но само ако ориентирът ще бъде глобалната пазарна цена, вместо руската де факто субсидирана оферта.

Докато руските субсидии остават в сила (те трябва да бъдат преустановени в рамките на следващите 4 години), диверсификацията на доставките в Беларус се очаква да бъде много ограничена.

Това важи и за широкоразбраната „диверсификация“ във външната политика на Минск. Когато се проучват възможностите за засилено сътрудничество между ЕС и Беларус, винаги трябва да се взема предвид потенциалното противоположно предложение от Русия, тъй като това би представлявало основната отправна точка за беларусите.