Идва ли краят на големите дивиденти в петролния сектор?

Най-големите публични компании от петролната индустрия години наред „живеят отвъд своите възможности“. От 2010 г. насам петте най-силни петролни дружества в света са похарчили значително повече средства, отколкото са генерирали, като се включат изплащанията на дивиденти към акционерите, пише Ник Кънингам за Oilprice.

Гиганти като ExxonMobile, BP, Chevron, Total и Royal Dutch Shell са предоставили 536 млрд. долара под формата на дивиденти и обратно изкупуване на акции от 2010 г. насам, като тази цифра сериозно надвишава 329-те милиарда долара регистриран общ свободен паричен поток за същия период, сочи доклад на Института по енергийна икономика и финансови анализи (IEEFA).

Това води до разлика от 207 млрд. долара, която е 39% от въпросните 536 млрд. долара, предоставена на акционерите.

И все пак този недостиг трябва да бъде компенсиран по някакъв начин. Според IEEFA петролните гиганти успяват да покрият разликата, като продават активи и увеличават своя дълг.

„Големите петролни дружества поддържат едно постоянно незадоволително представяне на пазара и може би вярват, че акционерите няма да забележат това, стига да получават щедри дивиденти“, посочва финансовият директор на IEEFA и един от авторите на доклада Том Сандзило.

Според него, тъй като тези компании продължават да продават активи и да увеличават размера на своя дълг, те разкриват очертанията на един сектор, намиращ се в безпорядък.

Американската петролна компания ExxonMobil регистрира най-сериозен дефицит, възлизащ на близо 65 млрд. долара, докато британската BP може да се „похвали“ с 50 млрд. долара бюджетна пропаст. Останалите не изостават от първите две компании в класацията – американският петролен производител Chevron бележи 43 млрд. долара дефицит, докато този на Total възлиза на 27 млрд. долара. Холандско-британската Shell отчита дупка в размер на 22 млрд. долара.

Според авторите на доклада големите петролни дружества не успяват да покрият своите оперативни и капиталови разходи с приходите от своята дейност.

Тук не става въпрос за това, че петролните лидери не са рентабилни. Проблемът е, че те насочват пари към своите акционери със скорост, която не е устойчива. Съществува огромен натиск от страна на Wall Street за ограничаване на изплащанията на дивиденти.

Не че нефтените специалности не са печеливши. Просто те изпращат пари на акционерите със скорост, която не е устойчива. Има огромен натиск от Wall Street, за да не се намалят никога изплащанията. Всъщност инвеститорите очакват дивидентите да се увеличават с течение на времето.

От известно време петте водещи индустриални компании продават активи като средство за поддържане на тези изплащания към акционерите.

Shell продаде активи за 68 млрд. долара през последното десетилетие, според данни на IEEFA. И това вероятно ще продължи.

„Тези ходове са част от по-широката тенденция за набиране на пари в цялата индустрия, като се продават лошо позиционирани активи“, предупреждават от IEEFA.

Финансовият дефицит при тези компании предполага, че техният модел не може да се задържи за още дълго време. Въпреки това всяко усилие за преструктуриране – намаляване на дивидентите, например, често се посреща с негативна реакция от страна на Wall Street.

Без сериозни дивиденти интересът към акциите на петролните компании просто ще се стопи. Няколко имена от индустрията орязаха дивидентите през 2015-2016 г., но бързо ги възстановиха след това.

Предизвикателствата пред публичните петролни компании надхвърлят опасенията, свързани с паричните потоци. В средносрочен и дългосрочен план дружествата трябва да се справят с един голям проблем, поставен на дневен ред в глобален план – изменението на климата. Друг риск от подобна величина е пикът при търсенето на петрол.

Тези фактори на „страх“ пред петролната индустрия вече започват да се отразяват на стойността на акциите на въпросните компании.